Останалите пътници, които междувременно бяха утолили жаждата си и някои други нужди, се връщаха на малки групи обратно. Последен излезе Ейвъри, леко развеселен от пийването, и с клатушкане се запъти към вратата на каретата. Когато обаче видя неочаквания спътник, брадата му направо увисна. Ядосан и същевременно нерешителен, той постави крак на стъпалото и кипящ от гняв, установи, че просто няма друг избор. Като седна на мястото до дъщеря си, той й хвърли унищожителен поглед, ясно издаващ предположението му кой е поканил негодника отсреща.
Когато най-после затрополиха по пътя и високи пръски вода от локвите захвърчаха изпод колелата на каретата, Ирайн се облегна назад, напрягайки мускулите си, за да избегне ударите на клатушкането. Тя не можеше да обърне внимание на пейзажа отвън, тъй като присъствието на Кристофър Сатън изтриваше всички други мисли от главата й. Неотстъпният му поглед като че ли топло я галеше. Както в очите му, така и върху устните му грееше усмивка и това й действаше успокояващо, дори и в присъствието на баща й. А обстоятелството, че погледът на зоркия Ейвъри ставаше все по-мрачен, явно изобщо не му правеше впечатление.
Останалите пътници, с които Кристофър свободно разговаряше и се смееше, открито изразяваха удоволствието си от неговата компания. Той разказваше истории и говореше за своя богат опит, събран от многото пътувания. Красивите му бели зъби блестяха в контраст със загорялата от слънцето кожа, когато споделяше своите весели преживелици. Един дебел пътник за малко щеше да се пръсне от смях, от което гневът на Ейвъри Флеминг нарасна неимоверно.
Като неволна наблюдателка Ирайн трябваше да признае пред себе си, че този янки притежава чар, чувство за хумор и добри маниери, с които правеше отлично впечатление във всяка компания. Поведението му показваше, че е човек, който още с раждането си е бил заобиколен от богатство и високо обществено положение. Неговите обноски на джентълмен бяха толкова съвършени, че по тях човек би могъл да напише книга за държание във висшето общество. И все пак Ирайн имаше усещането, че той се чувства също така добре и сред грубите, сурови моряци и че, както изглежда, има представа от всички страни на живота.
Скрити под сянката на дългите мигли, очите й внимателно оглеждаха мъжа. Широките му рамене изпъваха елегантното синьо палто, а бричовете му, чийто сив къртичи цвят отлично подхождаше на жилетката му, плътно обвиваха дългите му, мускулести крака. Дори и един бегъл поглед беше достатъчен, за да разбере човек, че той е безупречен мъж, облечен във възможно най-красивите дрехи. Не без раздразнение Ирайн трябваше да признае, че той именно е еталонът, с който би следвало занапред да сравнява всичките си кандидати.
Пътуването продължаваше на юг и Ирайн чувстваше как постепенно се успокоява и дори започва да харесва непринудения начин, по който мистър Сатън общуваше. Първоначалният й страх, че това ще бъде едно много тежко и изпълнено с официалности пътуване, полека-лека изчезна и тя започна да се наслаждава на приятния излет, донякъде разочарована, че той скоро ще свърши и че всеки от тях ще трябва да се отправи към своята цел.
Една малка табелка съобщаваше, че заведението се нарича „Лъвската лапа“, и със скърцане се люшкаше над вратата като изплашена птица в острия бриз. Ейвъри нареди на дъщеря си да не мърда от мястото си, докато Кристофър и останалите пътници не слязат, след това и той изпълзя от каретата и грубо й се сопна:
— И ти позволяваш на този тип да флиртува с тебе! — После нахлупи тривърхата си шапка над челото, за да се заслони от вятъра, и предпазливо хвърли поглед зад каретата, където Кристофър развързваше своя жребец. Ейвъри си спомни за случая в кръчмата на Маубъри, затова сниши глас и с по-мек тон добави:
— Каретата на мистър Гудфийлд ще ни чака тук, но все пак, докато тръгнем обратно, ще трябва да си наемем стая. Хайде, побързай!
Ядосваше се, че Ирайн не продумва, и преди още да е стъпила на земята, грубо я хвана за ръката, без да го е грижа, че й причинява болка, и я задърпа към един файтон. От страх да не би този подъл янки да измисли още нещо Ейвъри се направи, че не чува молбата на дъщеря си да се поосвежи малко. Може би загрижеността му не беше съвсем безпочвена. Кристофър съвсем спокойно оправяше юздите на коня и внимателно ги наблюдаваше. Очевидно беше, че момичето не желае да се прехвърли във файтона.