Кристофър слезе пред вратата, вдигна високо ръце и пое Ирайн от коня. Вятърът се промъкна под палтото й и когато леденият му дъх прониза роклята й, тя усети болка от студа. Вече неудържимо трепереше, когато Кристофър я постави върху ведрото вътре в обора. Стоеше изправена и се вглеждаше в тъмните сенки наоколо.
— Не е толкова уютно, колкото в „Лъвската лапа“, но поне ще сме защитени от бурята — отбеляза Кристофър. Докато сваляше прогизналото си палто, той хвърли поглед към нея и предпазливо вдигна вежди. — Изглеждате като удавено зайче.
Ирайн вирна треперещата си брадичка и хладно го изгледа в очите. Беше така премръзнала, че й беше трудно да отвръща на шегите му. Все пак се опита да скалъпи нещо като закачка:
— Смятате ли, че Клаудия би изглеждала п-п-по-добре п-п-при подобни обстоятелства?
Представата за Клаудия го накара да се засмее. Тя сигурно щеше да се мъчи да изглежда елегантно под някоя огромна, прогизнала шапка, увиснала чак до носа й.
— Не трябва да ревнувате от нея — отвърна той живо. — Аз дойдох заради вас в Уиркинтън.
— Аха! З-з-з-начи накрая с-с-си признахте.
— Разбира се!
Ирайн се взря в него с празен поглед, чрез своето признание той все пак беше опровергал нейните опасни съмнения.
Кристофър се засмя под мустак и излезе навън, за да доведе жребеца. Докато Ирайн трепереше в мокрите си дрехи, той свали един вързоп, привързан зад седлото на коня. След това разгърна дългия си плащ, подхвърли го към нея и отново се обърна, за да разкопчае седлото, викайки й през рамо:
— По-добре облечете това, преди да сте се простудили.
Тя загърна натежалото си от вода палто колкото се може по-плътно, тъй като гордостта не й позволяваше да му покаже разкъсаната си рокля.
— Благодаря ви за рицарския жест, мистър Сатън. Но не се нуждая от него.
Кристофър сбърчи чело и я погледна през рамо.
— Искате да ми докажете колко глупава можете да бъдете?
— Глупава или не, н-н-яма да облека това нещо.
— Ще го облечете — увери я Кристофър кратко и тя започна да мисли, че я заплашва. След като свали собственото си подгизнало от дъжда пардесю и жилетката си, той ги метна върху една врата. — Ще се опитам да запаля огън, за да можем поне малко да се изсушим.
Той закрачи из обора, оглеждайки замислено дупките по тавана. Не липсваше богат избор от комини и добро проветрение, така че трябваше само да накладе огъня. А за това щеше да стигне кутийката с прахан, която винаги носеше със себе си.
Краката на Ирайн отказаха да я държат повече изправена и тя се свлече на колене. Забеляза, че Кристофър все още оглежда обора и кърти летви от дъсчената ограда, но за съжаление мисълта за сгряващия огън й се струваше прекалено далечна. С кичури сплъстена, мокра коса по лицето Ирайн стоеше там като купчинка несрета. Бузите и ръцете й бяха леденостудени и безчувствени, носът й беше зачервен и измръзнал. Не усещаше краката си в мокрите обувки.
Когато видя първите малки пламъчета да проблясват в тъмнината, тя беше твърде премръзнала и вкочанена, за да може да се приближи до тях. Ирайн трепереше, когато Кристофър изведнъж застана до нея. Тя сведе поглед, прекалено уморена, за да спори с него. А и не искаше да гледа към тесните му бричове, излагащи на показ цялата му мъжественост.
— Няма ли да дойдете до огъня? — подкани я той.
Свита като малък, жалък вързоп, Ирайн поклати глава. Беше толкова премръзнала, че дори не беше в състояние да отговори. Тя притежаваше гордост, дори нещо повече: хората я смятаха по-скоро за своенравна, отколкото за слаба. Но не беше предвидила, че Кристофър Сатън, с когото сега си имаше работа, беше мъж, свикнал да поема нещата в свои ръце. Той й помогна да стане и с едно движение я вдигна от земята. Тя изскърца недоволно със зъби. Не искаше да се превърне в някакво треперещо, мекушаво кълбо. Въпреки слабия й протест ръцете на Кристофър я обгръщаха топло и уверено. Той я сложи на пода близо до огъня и се залови с връзките на наметката й. Изведнъж тя почувства панически страх, загърна дрехата си, отстъпи крачка назад и поклати глава.
— Н-н-е! Оставете ме на мира!
— Ако не си помогнете сама, Ирайн, някой друг трябва да го стори.
Отстранявайки ръцете й, той свали дрехата от раменете й и я пусна като мокър вързоп на пода. По лицето му се изписа изненада, когато видя разкъсаните парчета от роклята й, а под тях млечнобелите й прекрасни гърди, едва прикрити от мократа риза. Ирайн бързо събра увисналите части на корсажа си и отбягна въпросителния му поглед.