— Искате да излезете навън в бурята?
Ирайн се обърна настрана, без да отговори. Все още не беше готова да напусне удобствата на принудителната си квартира, но и не можеше да му има доверие. Само погледът му би трябвало да накара всяко момиче да бъде предпазливо. За да заприлича на истински пират, му липсваше само обицата на ухото. Под бялата му, разкопчана чак до кръста риза се виждаха здравите му мъжки гърди, обрасли с гъсти, къдрави косми. Широките му рамене и тънката му талия наподобяваха телата на пиратите, такива, каквито човек може да ги види само в сънищата, а със своя безсрамен смях и с тъмната си чуплива коса, паднала над челото му, той наистина би могъл да бъде прекрасен морски разбойник.
— Тъй като не получавам отговор на въпроса си, трябва да приема, че сте счели за по-разумно да останете тук. Добре! — Разяреният поглед, който тя му хвърли, явно увеличи задоволството му. — В случай че дъждът спре през нощта, ще се погрижа още преди изгрев слънце да си бъдете у дома. И тъй като баща ви все още ще е в Уиркинтън, а брат ви по всяка вероятност ще си отспива след поредната разпивка — той пропусна да спомене името на Моли, — никой няма да узнае, че сте прекарали нощта заедно с мене.
— Какво ви дава право да изричате тези клеветнически твърдения за Фарел? — Очите й бяха изпълнени с възмущение. — Как си позволявате това?
— Не би трябвало да се чувствате обидена, мила — забеляза той снизходително. — Аз не ви оценявам според авантюрите на брат ви.
— Ах, вие подъл мошеник! Отвратителен тип! Той нямаше да е такъв, какъвто е сега, ако не бяхте стреляли в него.
— Наистина ли? — Кристофър я погледна с недоверие. — Както съм чувал да говорят хората, вашият брат още много преди да го срещна, не е бил известен като невинна жертва.
Той взе дрехите й и ги разпростря около огъня. Всички по-нататъшни забележки, които Ирайн би могла да направи, щяха да бъдат оборени по същия естествен и уверен начин, по който той сега сортираше дрехите й. Смутена, тя се уви като пашкул и издърпа дългото наметало чак до шията си. Измина доста време, докато раздразнението й постепенно се уталожи. Тя лежеше изтощена до огъня и наблюдаваше премигващите пламъци, накрая клепачите й натежаха и тя не можеше повече да се бори със съня.
Ирайн се събуди със странното чувство, че някой я наблюдава и тъй като не разбираше къде се намира, усети, че я обзема паника. Пламъчето на една лоена свещ потапяше малкото помещение около нея в нежна златиста светлина, тя чувстваше топлината на огъня върху бузите си. Огромни, груби дъски се преплитаха в непознати шарки над главата й, твърде ниски и твърде тъмни, за да приличат на тавана в нейната спалня. Под бодливата завивка тя усещаше неприятна влага върху кожата си и когато попипа с ръка, веднага се досети: беше ризата й, единствената дреха, която Кристофър Сатън й беше оставил, след като съблече роклята и фустите й.
Изведнъж тя си спомни всичко, стаи дъх, изправи се и затърси оня мерзавец, впила поглед в тъмнината. Той беше много по-близо, отколкото тя предполагаше, и това я обезпокои. Кристофър седеше насреща, облегнал широкия си гръб на една подпора и отпуснал небрежно едната си ръка върху коляното. Погледът му беше вперен в нея и проблесна като дълбока, бърза вода при вида на полуголата й фигура. Наметалото се беше смъкнало надолу и беглият й поглед в тази посока потвърди опасенията й: цялата беше изложена на показ. Кожата й блестеше на светлината на огъня, а меките розови възвишения на гърдите й напираха под тънката материя. Уплашена, тя затаи дъх и вдигна нагоре вълнената дреха.
— Откога сте тук и ме гледате как спя? — поиска да узнае тя.
Усмивка трепна по устните му:
— Достатъчно дълго.
Тя не беше настроена за шеги.
— Достатъчно дълго за какво?
Той каза, плъзгайки по нея искрящия си поглед:
— Достатъчно дълго, за да стигна до заключението, че струвате много повече, отколкото някакви си дългове.
Ирайн отвори уста и го погледна изненадано, без да си дава сметка какво вълнение предизвиква с полуотворените си устни и с диво разпилените по раменете коси.
— Мистър Сатън, вие явно ме смятате за някаква равностойност на вашите вземания.
— Ако остане на баща ви, това наистина ще ви сполети: ще бъдете купена и продадена срещу парче хляб.
— Не бих казала, че две хиляди фунта се равняват на парче хляб — отвърна тя иронично. — А ако не бяхте вие, изобщо нямаше да се налага да се омъжвам. Или във всеки случай не за пари.
Кристофър равнодушно повдигна рамене.
— Не е необходимо баща ви прекалено дълго да се оглежда, за да намери някой богат съпруг. Смятам, че две хиляди фунта за вашата компания не са лоша сделка.