— Човекът е офейкал и не е необходимо да си завираш дългия нос във всеки ъгъл и във всяка дупка, за да го търсиш. Ясно е, че се е измъкнал.
Ездачът, който беше най-отпред, слезе от коня и пристъпи в обора, като се оглеждаше. След това отново се метна на седлото.
— Дори и да е имало някой тук, вече е изчезнал.
— Можеш да бъдеш съвсем спокоен, Тими — изкряка един от конниците. — Няма абсолютно никой, който да ти скочи отгоре в тъмнината.
— Затваряй си глупавата уста, маймуно такава. Ако съм останал жив, то е защото съм бил предпазлив, слава Богу.
— Хайде да се връщаме при другите — предложи първият. — Чака ни още дълъг път.
Когато мъжете се върнаха на пътя, Ирайн въздъхна дълбоко — досега не беше забелязала, че почти е спряла да диша. Беше дълбоко благодарна, че инстинктът й я беше подтикнал да последва Кристофър, а не да остане в обора. Докато чакаха групата ездачи да се отдалечи, тя осъзна, че без Кристофър Сатън щеше да попадне съвсем безпомощна в ръцете на тези мъже.
Пътят за Маубъри минаваше през мочурища и каменисти възвишения, забулени в мокра, сива мъгла. Двамата се провираха край повалени и изкорубени стари дъбове, потъваха в кълбета мъгла на завоите и се взираха в далечината, губеща се в море от гъсти, разкъсани пари.
С неприятното чувство, че Кристофър диша в косата й, Ирайн се насилваше да стои изправена, но пътят беше дълъг и тя скоро се умори. Вълнената наметка я топлеше и въпреки решението си да се държи на разстояние от него, тя все по-често усещаше как неволно се обляга назад. Страхът да не потъне пак в неговите широки и силни гърди я караше тутакси да се изправя и да заема предишната си измъчена стойка.
— Отпуснете се, Ирайн — подкани я най-после Кристофър. — Рано е още да бягате от мене.
Думите му й напомниха за мъчителното чувство на загуба, което беше изпитала, когато той си тръгна веднъж от кметската къща и по-късно, когато бързо напусна двора. Споменът за целувките му правеше смущението й още по-непоносимо. С други мъже тя беше изпитвала само някаква хладна възбуда, когато те си открадваха от нея някоя целувка. С Кристофър беше съвсем различно и тя се страхуваше, че е обречена да си спомня за неговите страстни прегръдки през останалата част от живота си.
Зората вече розовееше през гъстата мъгла, когато пристигнаха в Маубъри. Кристофър заобиколи къщата на кмета и спря коня до задната врата. Тъй като зад прозорците не се чуваше гръмкото хъркане на Фарел, Ирайн реши, че той все още не се е прибрал вкъщи. Подкрепяна от силната ръка на Кристофър, тя слезе от коня. Съблече наметалото му за езда, върна му го бързо и тъкмо се канеше да се спаси от присъствието му, когато гласът му я спря:
— Няма ли да ме поканите вътре?
Ирайн се обърна ядосано и както предполагаше, видя пак онази весела, саркастична и предизвикателна усмивка.
— Не, разбира се!
Кристофър въздъхна с престорено разочарование.
— Такава е благодарността на някои капризни жени.
— Капризна? — извика тя изумена. — Вие си позволявате да ме наричате капризна? Вие, разглезен палячо! Вие… вие…
Той пришпори коня и направи елегантен скок над оградата. Ирайн тропна с крак и погледна след него, мърморейки под нос яростни проклятия. Не познаваше друг мъж, който така да обича да я дразни. А най-непоносимото бе, че го правеше изключително добре.
Ейвъри се върна вкъщи късно следобед и Ирайн притеснено закърши ръце, като чу стъпките му по селската улица, Фарел явно все още не беше в състояние да се прибере след нощните си похождения и, слава Богу, не можеше да разкаже кога си е дошла. Все пак през целия ден тя се намираше в нервно напрежение, защото се боеше от реакцията на баща си. Лицето й придоби уплашено изражение, когато той влезе вкъщи и заключи вратата след себе си. Като я видя да стои на прага на спалнята, Ейвъри спря и започна да съблича палтото си.
— Я виж ти! Вече си вкъщи? А аз през целия път се притеснявах да не би някой мръсник да те е завлякъл в леглото си.
Ирайн не смяташе да му признае колко близо беше до истината. Откакто се беше разделила с Кристофър, той непрекъснато витаеше в мислите й и тя би изпитала огромна радост, ако можеше да го прогони оттам.
— За Бога, момиче! Ама наистина се чудя какво ти се върти в главата! Сърдиш се и протестираш, когато Смадли Гудфийлд те пипне, а той има право на това, след като ще се жени за тебе.
Стомахът й се сви от негодувание.
— Точно затова и избягах. Не мога да понасям дори мисълта за брак с това плашило.
— Аха! — Той я погледна с присвити очи. — Имаш си други планове, така ли? Оставяш се на онзи мошеник Сатън да те опипва, без да му казваш нищо. А ето, че се появява един добър мъж, който иска да се ожени за тебе, и ти изведнъж ставаш ужасно придирчива къде ще си сложи ръката. Не си ли се замисляла, не ти ли е минавало през ума, че Сатън изобщо не смята да се ожени за тебе? — Ейвъри хлъцна ядно. — Тоя мерзавец е готов да легне отгоре ти, за да си направи удоволствието. Много добре! Ясна работа! От хора като него можеш да очакваш едно-единствено нещо: копеле в корема и никога съпруг в ръцете.