Грубите думи на Ейвъри качиха кръвта в бузите й. Тя се обърна, за да не гледа подигравателно ухиленото му лице, и каза с тих глас:
— Относно мистър Сатън не е необходимо да се притесняваш. Той е последният мъж, когото ще избера.
Но сега, след като беше повторила това решение вече няколко пъти, тя изведнъж започна да се съмнява в него.
— Ха! — пошегува се Ейвъри недоверчиво. — Може би не е първият! Но със сигурност не е и последният! Хайде да се обзаложим, че в списъка ти Смадли е поне една или две степени след твоя уважаем мистър Сатън.
ГЛАВА ПЕТА
В случай че е възможно да съществува нещо като сив албинос, то следващият кандидат за ръката на Ирайн беше точно такъв. Коса с миши цвят, сив тен на лицето, воднисти очи и синкава кожа около устните — само по този начин би могъл да бъде описан Хартфорд Нютън. Неговите къси месести ръце бяха винаги потни, а с носната си кърпичка непрекъснато бършеше дебелите си устни или капещия си нос. Въпреки тлъстините си той силно страдаше от зимния студ. Независимо че денят беше сравнително мек, той беше вдигнал яката си високо около едва забележимия си врат, а отгоре беше омотал огромен шал. Фигурата и стойката му напомняха презряла диня, поомекнала и безформена. Държанието му беше като на разглезена домашна котка: безсрамно и арогантно. Но за разлика от котешките, очите му се свиваха и потъваха в тлъстините на лицето, щом срещнеха нечий прям поглед.
Мисълта, че неговите горещи, влажни ръце ще опипват тялото й, докато той похотливо лежи до нея в леглото, предизвикваше ужас и отвращение у Ирайн. Тя си спомняше как като дете случайно беше попаднала в тресавището и беше почувствала в стомаха си неописуемо гадене — чувство, много прилично на това, което изпитваше сега, гледайки Хартфорд Нютън.
Отвращението към всички доведени от баща й кандидати нарастваше и вцепеняваше душата й подобно на лед, постепенно сковаващ повърхността на езерото. Все по-често тя си спомняше за думите на Кристофър. Беше й казал, че никой от кандидатите й не може да се мери с него и че само той ще я направи щастлива. И сега изненадано си даде сметка, че той може би ще се окаже напълно прав.
Благодарение на своя стоицизъм и дисциплина Ирайн успя да остави впечатление за коректна учтивост при общуването си с Хартфорд Нютън. Тя отблъскваше неговите похотливи домогвания с тайната надежда, че той скоро ще проумее смисъла на сдържаното й поведение. Въпреки това стомахът й се свиваше все повече. Ръката му галеше гърдите й, а другата упорито търсеше бедрата й като че ли тя вече беше негова собственост. Разтревожена да не предизвика пак гнева на баща си, тя беше почти на ръба на отчаянието, когато реши да стане и да се извини. Бързо побягна към спалнята си и никакви заплахи на Ейвъри не можаха да я върнат отново долу, докато Хартфорд не напусна къщата и докато тя не получи уверение, че той няма да се върне. Чак когато се убеди, че колата на Хартфорд се скри зад ъгъла, Ирайн въздъхна облекчено. Но трябваше да изтърпи гнева на баща си. Когато се върна отново в дневната, той тъкмо си наливаше порядъчна глътка уиски. Ирайн усети как всичко в нея се сгърчи, когато Ейвъри й хвърли унищожителен поглед.
— Почти бях успял да поведа този човек за носа, момиче, и, заклевам се, очите му светнаха, като те видя. Бях сигурен, че най-после съм намерил истинския. Обаче ти — той махна презрително с ръка, — ти, с твоите надути претенции! Знаеш ли, че всъщност не заслужаваш да вземеш нито един от тях.
Ирайн вдигна глава и се усмихна плахо.
— Предложението на мистър Сатън все още е в сила…
Ейвъри стовари юмрука си но масата и я изгледа злобно.
— По-скоро ще ви гледам и двамата да горите в ада, отколкото той да те нарече своя жена.
Ирайн отново се засмя, за да не разбере той, че се е почувствала засегната.
— Наистина, татко! Твоята бащинска загриженост е очарователна, и затова високата цена, която ми даваш, малко ме изненадва.
Той я стрелна с пронизващ поглед.
— И какво си мислиш, момиче, че трябва да направя аз, за да запазя твоята проклета девственост? Да прекарам последните си дни в затвора ли? — Ейвъри се опита да обърне всичко на смях. — Е, добре, похарчих тук-там малко пари, за да си доставя удоволствие с някоя и друга игра на карти, но не по-малко пари съм дал за теб и брат ти. Не бих сметнал за неправилно, ако изплатиш обратно част от тези пари. А това може да стане само, ако се омъжиш за човек с пълен джоб. Много ли искам? Ти си достатъчно голяма, за да разбереш. Обаче не! Само за да запазиш проклетата си девственост, си готова да гледаш, как ще ме хвърлят в затвора за длъжници в Нюгейт.