В този късен следобед „Кошутата“ беше празна и, изглежда, скучаещият кръчмар се зарадва на Кристофър. Той веднага изпрати момчето да донесе кана студена бира от избата и не си затвори устата, докато гостът не получи пенливото питие в ръката си. Кристофър взе каната и си потърси удобно място до огнището, което отопляваше цялото помещение. Сложил крака на едно трикрако столче, той се взираше в игривия огън, чиито пламъци се извиваха и подскачаха в хипнотизираш танц. Мислите му се лутаха далеч оттук. Пред очите си виждаше буйна грива от черни коси. Под ясното чело между смолисти мигли блестяха с неповторима светлина две виолетови очи със странните нюанси на най-скъпите камъни. Той помръкна и смръщи вежди, очите му станаха студени и пронизващи, докато най-после в спомените му изплува картина, в която двете чудни очи искряха от смях. Този образ той задържа по-дълго в мислите си.
Ами носът? Тънък, прав и изящно оформен, макар и леко вирнат, което го делеше от пълното съвършенство. Чертите й бяха изключително нежни, лицето й беше изваяно с рядка хармония. То имаше хубав овал с меко заоблени скули, но които блестеше седефът на кожата.
В мечтите си Кристофър виждаше и устата, но не като разцъфнала роза, готова само за целувки, каквито бяха устните на лекомислените придворни дами, а нежно заоблена и достатъчно сочна, за да въздейства осезателно и живо. Крайчетата на тази уста се разтегляха, когато тя се гневеше. Кристофър продължи да се вглежда в спомените си: онази нощ те се бяха повдигнали нагоре и се бяха разтворили в усмивка. Внезапно мислите му се прекъсваха, а сърцето му изгаряше в спомени за нейната подлудяваща нежност, когато той затвори устата й с целувка.
И веднага всичко останало изплува пред очите му — тънките, фини ръце и крака, тялото с енергичната грация на котка, което не беше налято като на разглезените дами от дворцовите приеми, но не беше и мършаво. В нея се съчетаваха скрита сила и откровеност, които й придаваха една почти наивна увереност. Самата тя като че ли изобщо не осъзнаваше своята красота, тя беше просто Ирайн. Той я поставяше над всички, които живееха в неговите спомени.
Изглежда, че тя беше жена, която нито ще изостане, нито пък ще се втурне напред, а ще крачи винаги до мъжа, когото си е избрала. Той се почувства горчиво наказан, защото не можеше да се наслаждава повече на компанията й. Не се и съмняваше, че за нея ще бъде много по-добре, ако бъде лишена от „нежните грижи“ на баща си и от „доброто влияние“ на брат си. Мина му през ума, че позорното наддаване щеше да постигне точно това. Но все пак вероятността тя да попадне от трън, та на глог беше угнетяващо голяма. Беше видял достатъчно нейни кандидати и те всички спадаха към категорията „глог“, а той беше сигурен, че много от тях ще присъстват и ще наддават заедно с него.
Обидните думи на Ирайн отново се върнаха в съзнанието му. Гърбав! Белязан! Сакат! Вероятността тя да попадне в ръцете на някой такъв беше твърде голяма. Да, като си помислиш по-внимателно, тя, изглежда, нямаше никакъв избор.
Една група мъже се втурна в кръчмата и откъсна Кристофър от мислите. Бяха дузина младоци, които без съмнение бяха обиколили вече няколко кръчми. Един висок, дрезгав глас се провикна от тълпата и когато Кристофър погледна натам, видя Тими Сиърс, който се намираше в средата на вдигащата целия този шум банда. Държеше се, сякаш е техен предводител.
— Така, момчета — бърбореше той, явно в добро настроение. — Съберете се всички. Първото питие е за сметка на Тими.
Хор от прегракнали викове отговори на щедрото предложение на мистър Сиърс. Той хвърли на тезгяха една натъпкана кесия с пари, а зарадваният кръчмар се завтече да пълни каните с бира. Грубите шеги и непристойните отговори замлъкнаха за известно време, докато ревностните пиячи шумно изливаха бирата в гърлата си. Дори и вечно присъстващият Хагарт пъхна нос в пяната и нетърпеливо гаврътна своята дажба. След като утолиха първоначалната си жажда, те пак заговориха един през друг.
— Кхъ-кхъ! — изкашля се Тими. — Дори и хубавата горчива бира губи от вкуса си, когато е прекалено изстудена. Може би трябва да е умерено хладна, та човек да се наслади на вкуса й. — Както показваха кимащите глави, компанията явно беше съгласна с това заключение.
— Хей, Тими! — изграчи един дрезгав глас и обезобразени от белези пръсти се приближиха до кесията на тезгяха. — Приготвил си тука добри парици. Да не си решил да ходиш на наддаването на стария Ейвъри?
— Що да не отида? — Тими започна да чегърта с нокът по тезгяха и изпъчи гърди. — Де да знам, ще стигна до… може би до сто фунта или нещо такова.