— Брей! — размаха ръка друг мъж в знак на учудване. — Сто каймета само за една женска?
Тими хвърли мрачен поглед към шегаджията.
— Това не е някаква си женска! Ще я взема за жена.
— Че ти си имаш — запротестираха останалите.
Тими стана и погледна замислено към тавана.
— Пък ако я спечеля, ще дам на търг предишната.
— Ха! — изръмжа Хагарт. — Та тя и десет шилинга не струва, камо ли цели сто сребърника.
Тими присви очи, поглеждайки към приятеля си.
— Ако искаш да знаеш — заобяснява той на висок глас, за да могат и останалите да прогледнат за истинската стойност на жена му, — тя е бая добра за горещи и страстни нощи.
— Като е тъй — додаде един друг — що ти е притрябвала друга?
— Щото много ми допада — изскърца със зъби Тими и пусна след това една широка усмивка. — Затуй!
— Мисля си — захили се гръмогласно някакъв тип, — че е защото старата Моли отказа да се омъжи за тебе… ха! — Един лакът в ребрата трябваше да му послужи за предупреждение, но вече беше твърде късно.
— Какво е това? — Тими се огледа със свиреп поглед наоколо. — Какво чух? Кой каза, че Моли ми била отхвърлила предложението за женитба?
— Е, да! — Мъжът се опита да успокои Тими. — Всички знаем, че тя си пада по оня янки.
Тими заклати наведената си глава насам-натам като бик, преди да излезе на арената, и се опита да открие нахалния тип, подиграл се с него.
— Янки! — Той мърдаше челюстта си със затворена уста. — Моли? Казваш, че Моли ме е заменила?
— Ами да, Тими — издрънка глупавият хлапак. — Не беше ли това твоя гре…
Думите му бяха заглушени от едно звучно „храс“, когато огромният юмрук се вряза в брадата му. Нещастникът се строполи назад, а разбърканият му мозък се опитваше да дойде на себе си. В края на краищата той не успя да запази равновесие и се просна по корем върху малката масичка, близо до която се водеше спорът.
Кристофър наблюдаваше сцената. Той взе каната си, изправи се и се дръпна настрани. Другият се търкулна на земята и започна да стене. Кристофър излезе от сянката, в която незабелязано беше стоял досега, и спокойно тръгна към рижия.
Сиърс почувства, че дъхът му спира, когато разпозна прословутия янки сред гъстата димна завеса.
— Е, приятели… — започна да се перчи той пред останалите от компанията, опитвайки се същевременно да си пробие път през масите и да се приближи към своя враг, — …ето ви го онзи янки, за когото говорехме, и то на живо. Можете да се насладите на цялата му красота. Много е изтупан, ама никога не може да ни достигне по елегантност.
Хагарт се наведе напред, за да вижда по-добре, но точно в този момент ръката на Тими се стовари върху главата му. Той разтърси пострадалата част от тялото си и пъхна пръст в ухото си, за да спре пищенето, което чуваше.
— Мистър Сиърс — обърна се Кристофър със спокоен, но твърд глас към червенокосия, когато в кръчмата стана съвсем тихо. — През последните минути чух толкова много от вашите глупави дрънканици, че ще са ми достатъчни чак до края на живота. — Още при пристигането на групата Кристофър не беше в много добро настроение. Имаше неща, които му бяха опънали нервите през последните дни, и сега едва се сдържаше. Така че съвсем не беше настроен да слуша повече малоумните брътвежи на бандата.
Тими не беше загубил съвсем разсъдък. Докато наблюдаваше как оня янки се приближава към него, той реши, че няма да е зле да си осигури някаква помощ. Би могъл да се сбие с него само ако и останалите го подкрепяха.
— Я вижте, момчета — подразни ги той, — та това е същия тип, който дойде в нашия Маубъри и по когото всички жени хукнаха като пощръклели. И само като видиш как им светват очите, щом го зърнат, можеш да бъдеш сигурен, че тоя скача от едно легло в друго. Дори и Моли си е загубила ума по него, а той не може да й стъпи на малкия пръст, ако ще да й хариже всичките дрънкулки, с които си е накичил ръцете.
Тими не забеляза, че докато говореше, зад гърба му се скупчиха и други мъже, които се бяха смесили с неговите хора, и го слушаха. Хагарт беше единственият, който съобрази, че се свечерява и че на брега слизат моряците от корабите. Той задърпа нервно Тими за ръкава, за да привлече вниманието му.
— Не сега, Хаги. — Тими го блъсна настрана, без дори да погледне, и продължи да нажежава обстановката. — Сред нас се намира някой си господин Сатън, който си е позволил да се умилква около дъщерята на кмета малко повече, отколкото трябва, и затова е изключен от участие в наддаването. Нашата скъпа Моли не му беше достатъчна, макар че тя е момиче и половина. Бог знае колко пъти е утешавала всички момчета тук. Като по часовник всяка събота се къпе, голяма работа е Моли. А тоя тука какво си въобразява, че си пъха дългия нос при нея!