Това явно злепоставяне на една близка и позната на всички дама беше прието със сърдито мърморене, което се засилваше. Кристофър тъкмо отпиваше от бирата си, когато вратата се отвори и в кръчмата влязоха още моряци, между които и един сивокос, едър мъж с дълго синьо палто от ония, които носят най-често капитаните. Той се спря заедно с останалите матроси в дъното на кръчмата и започна да наблюдава сцената, разиграваща се пред тях.
Хагарт още веднъж се опита да привлече вниманието на Тими и го дръпна за ръкава, като се оглеждаше неспокойно наоколо.
— Изчезвай! — заповяда Сиърс и отблъсна натрапника. — Нали го виждате как смутено се е зазяпал в бирата си, момчета. Просто се страхува да каже открито какво мисли за нас, мъжете от Маубъри.
— Ако наистина искате да знаете, мистър Сиърс, какво мисля — отвърна Кристофър достатъчно високо, за да бъде чут и от възмутено мърморещите приятели на Тими, — аз съм на мнение, че вие сте истински глупак, щом смятате, че кметът ще обърне внимание на вашите нищожни сто фунта, след като ми дължи много повече. А освен това се съмнявам дали отговаряте на вкуса на момичето. Всъщност чух — усмихна се той, — че тя обича свинското само добре осолено.
— Свинското? — Тими се замисли за момент, преди да разбере значението на тези думи. — Свиня! Чухте ли, момчета! — Той пристъпи крачка напред и даде знак на мъжете да го последват. — Я да видим колко бързо тая проклета дрипа ще изхвърчи оттук. Хайде да го изхвърлим, момчета.
След няколко стъпки обаче приятелите му изведнъж се спряха и започнаха да гледат несигурно към едрите юмруци, щръкнали иззад раменете им. Погледите им едва сега попаднаха върху широко усмихнатите лица, образуващи плътна стена зад тях. В един миг Тими се намери съвсем сам.
Уплашен, Хагарт хвана рижия за ръката, опита се да го издърпа настрани и най-после успя да привлече вниманието му.
— Т-т-таам с-с-саа…!
Хагарт не можа да каже нищо повече, а само посочи с пръст към мъжете. Тими се огледа и брадата му направо увисна, когато забеляза двайсетината мъже, застанали плътно зад неговите приятели. Хагарт посочи с палец към Кристофър и прошепна:
— …неговите хора!
Мъжът с дългото синьо палто си проправи път напред.
— Някакви трудности, мистър Сатън?
— О, не, капитан Даниълс, никакви проблеми. Мога да обуздая всеки от тях.
— Да обуздая! — Думите заседнаха в гърлото на Тими. Тоя като че ли говореше за някакво опърничаво животно, което трябва да обуздава. Крайно ядосан, той отново се обърна към противника си.
Кристофър се усмихваше отегчено.
— Едно най-обикновено извинение ще е достатъчно, мистър Сиърс.
— Извинение?!
Усмивката не слезе от лицето на Кристофър.
— Нямам намерение да си хабя силите с някакъв пияница.
— Говори по-ясно, човече! — Тими поклати глава. — Все едно ми е какви намерения имаш.
Кристофър отпи още една глътка и остави каната настрана.
— Но разбрахте, като ви казах, че сте пиян.
Тими хвърли кратък, предпазлив поглед през рамо.
— Тая работа трябва да уредим помежду си, мистър Сатън. Само двамата!
— Само вие и аз, мистър Сиърс? — Кристофър отговори с леко кимване на глава и свали палтото си.
Сиърс си плю на ръцете и ги разтърка една в друга. Очите му блеснаха в злобна радост, като видя пред себе си източеното, слабо тяло на американеца. Наведе глава и се втурна напред с див крясък, изпълнен с боен плам.
Профуча през цялото помещение и едва тогава забеляза, че ръцете му са все още празни. Той се опря в стената и светкавично се обърна, за да види къде се е дянал онзи янки. А той стоеше от едната му страна и се усмихваше. Запъхтян, Тими пак се насочи към целта си. Кристофър отново отскочи встрани, но този път заби юмрука си в дебелото шкембе на Тими, така че той едва успя да си поеме дъх. Когато Сиърс отново се впусна в атака, получи още един силен десен удар, но от другата страна.
Той пак се залепи за стената, но сега му беше необходимо повече време, докато се обърне. Тръсна глава, за да разкъса пелената пред очите си, но трябваше още да изчака, докато картината пред него се избистри и отново успее да види своя противник. Сиърс разтвори ръце и гневно ругаейки, хукна със залитане през помещението, но само за да профучи край противника си и да получи един ритник в задника, който ускори придвижването му.
Когато червената завеса се вдигна от очите му, Тими трябваше да установи, че се беше преборил само с няколко маси и с три-четири стола, ако се съди по разпилените наоколо отломки. Докато се измъкваше от купчината изпотрошени мебели, очите му търсеха отново този дявол Сатън, който стоеше напълно невъзмутим само на няколко крачки от него. Сиърс се изправи на крака и този път мълчаливо настъпи в атака. Кристофър го хвана, заби единия си юмрук в стомаха му, другия насочи към масивната му брада и след това повтори същите удари в по-бързо темпо. Зачервената глава на Тими при всеки удар се мяташе насам-натам, но той стоеше близо до противника си и дебнеше да го сграбчи с огромните си ръце. Тези месести крайници бяха изпочупили ребрата на доста хора и затова кръвясалите му очи блестяха в очакване на победата. Смяташе, че е започнал да стяга желязното си менгеме около омразния противник.