— О, естествено, мадам — отвърна Аги. — Само трябва да ми кажете, когато се нуждаете от нещо. Аз имам тук още малко работа.
Ирайн кимна унесено и се върна в голямата зала. Момичето с дървената кофа беше изчезнало, но четката за дъски все още лежеше на пода в една локва и това беше знак, че то скоро ще се върне. Явно прислугата щеше още дълго да работи, докато приведе в ред занемарената къща. Една внезапна мисъл премина през главата на Ирайн: всички те бяха толкова заети, че сигурно нямаше да забележат, ако тя изчезнеше.
Това беше хрумване, породено от отчаянието. Ирайн забрави слабостта си и болките в крайниците. Стигаше й само да си представи, че ако сега не успее да избяга, съществува голяма вероятност действително да стане съпруга на Хартфорд Нютън, този сив мишок, или пък на гадния сластолюбец Смадли Гудфийлд. Тя отвори голямата входна врата и се спря уплашена, като чу издайническото скърцане на пантите.
Изчака с разтуптяно сърце, докато се увери, че никой не я преследва. Внимателно се огледа и видя, че конюшните се намират в западния край на къщата. През широко отворените врати се виждаше задната част на една черна карета. От мястото, където стоеше, й се стори съвсем лесно да отиде в конюшнята и да провери дали Сократ не е там.
Тъкмо се канеше да излезе през портата, когато видя един млад мъж с дървена кофа и четка с дълга дръжка в ръце. Докато тя изчакваше, той започна да чисти праха от каретата. Ирайн се огледа наоколо и разбра, че няма да може да осъществи намеренията си. От другия край на къщата с пълно ведро идваше момичето, което преди малко миеше в залата. Докато то бързаше, превито под тежестта, Ирайн се дръпна назад и затвори портата. По-изтощена от всякога, тя се изкачи по стълбите и стигна до горната площадка, преди момичето да отвори вратата.
За да потърси друг изход за бягство, Ирайн отиде на горния етаж, отваряше врати, тичаше по коридорите, но напразно. Непрекъснато се натъкваше на все нови и нови стаи и зали. Силите я напускаха, но мисълта за Хартфорд Нютън й даваше нова енергия, докато най-после откри един широк коридор с колони. Както и в другите помещения, тук също имаше нужда от почистване. Вниманието й бе привлечено от една следа, оставена от мъжка обувка и ясно отпечатана в прахта. Тя сочеше към масивна врата, цялата обкована в дъски. Други следи от стъпки водеха в обратна посока и почти не й даваха надежда, че тук някъде има изход за навън. На това място обаче имаше нещо любопитно. Тя не можеше да си обясни защо тази врата във вътрешността на къщата беше закована по такъв начин и допускаше, че тук някой е скрил нещо.
Ирайн се замисли съвсем сериозно дали е редно да отвори вратата. Ако вътре има нещо, което трябва да стои заключено, може би щеше да бъде неразумно от нейна страна да се опита да влезе със сила. Беше дочула, че в Сакстън Хол бродят призраци, но никога не беше вярвала на подобни приказки, а и не желаеше да предизвиква съдбата сега, когато беше твърде слаба, за да побегне при нужда.
Но мисълта за Смадли и Хартфорд я тласна напред, докато се озова пред залостената врата. С несигурни пръсти тя отмести настрана дъските, които преграждаха пътя. За своя голяма изненада Ирайн установи, че те бяха съвсем хлабаво заковани, явно с цел да бъдат и лесно отстранени. Въпреки това тя изпитваше страх, защото не знаеше какво я чака зад тази врата. Тя предпазливо почука по гладката повърхност, долепи ухо до вратата и тихо попита:
— Има ли някой тук?
Но след като отвътре не се чу нито ридание, нито пък смразяващ кръвта писък, тя се почувства малко по-уверена. Почука още веднъж по-силно, но пак никой не отговори. Представяйки си отново сладострастника и мишока, тя събра цялата си сила и издърпа дъските.
Самата врата й се стори сравнително нова, като че ли поставена наскоро. В ключалката стърчеше старинен ключ, който при завъртането издаде някакъв особен звук. За нейно учудване я заля слънчева светлина и тя се оказа на един балкон. Но защо беше черен и овъглен, като че ли е горял? Когато тръгна към парапета, Ирайн изведнъж се спря уплашено, забелязала, че пред нея лежаха развалините на цялото изгоряло крило от къщата.
Внезапно тя усети, че камъните под краката й започнаха да се разместват, издавайки стържещ звук. Цели парчета от каменната балюстрада падаха надолу върху купчините пепел и в един ужасен момент Ирайн си помисли, че ще ги последва. В панически страх тя се хвърли назад към вратата и едва успя да стъпи върху по-сигурното вътрешно пространство, преди да се срути целият парапет.
Задъхана и разтреперана от страх, Ирайн тръшна вратата след себе си и превъртя ключа. Изтощена се облегна на стената, чувствайки как краката й треперят. Сега й стана ясно защо вратата е била залостена. Старата врата без съмнение беше изгоряла и след като е била подменена, се е наложило допълнително да се заковат дъските, за да предпазват невнимателните и нищо неподозиращи посетители. Изведнъж Ирайн почувства, че всичко това е направено и за да бъдат спирани прекалено любопитните.