Фарел беше издигнал пред гостилницата малка трибуна и когато тълпата започна да се трупа около нея, Ирайн заби поглед в дървения подиум, да не би да срещне сред множеството лицата на двамата мъже, които сигурно също присъстваха. Нямаше никакво желание да вижда Хартфорд, Смадли или когото и да било от другите кандидати, които вече беше отхвърлила.
Полузамаяна, Ирайн тръгна към стъпалата, когато усети, че нечия ръка се протяга, за да й помогне. Ръката беше силна, хубава, изискана и й се видя почти тъмна в контраст с искрящо белия маншет на ръкава. Тази гледка накара сърцето й да забие по-силно, преди още да се огледа и да види, че до нея стои Кристофър Сатън. Имаше право. Той беше и изглеждаше толкова красив, че дъхът й почти секна.
Ейвъри се втурна грубо между двамата.
— Ако бяхте прочели обявата, мистър Сатън, трябваше да знаете, че вие не сте допуснат до участие в търга.
Кристофър разтегна устните си в подигравателна усмивка и леко наведе глава, за да потвърди, че това му е известно.
— Изразили сте се доста ясно, сър.
— Тогава какво търсите тук?
Кристофър се засмя весело.
— Как така, та аз имам финансов интерес от развитието на нещата. Нали си спомняте, че остана един дълг от играта ни на карти, който имате да уреждате.
— Казах ви! — изрева Ейвъри. — Ще си получите парите!
Кристофър бръкна в джоба на палтото си и извади оттам свитък грижливо завързани книжа, които показа на Ейвъри.
— Ако благоволите да си спомните, кмете, сигурно ще разпознаете полиците за дълговете, които, напускайки Лондон, не бяхте платили.
Ейвъри го погледна слисан, неспособен да отговори или да отрече.
Кристофър разгърна спокойно книжата и му показа името, което беше написано напречно върху тях.
— Предполагам, че това е вашият подпис.
След като хвърли бърз и колеблив поглед, Ейвъри почервеня целият и ядосано каза:
— Дори да е наистина моят подпис, вас какво ви засяга?
— Разбира се, че ме засягат тези дългове — отговори учтиво Кристофър. — Аз ги купих от лондонските търговци и ги прибавих към това, което вече ми дължахте.
Ейвъри явно започна да се обърква.
— Но защо сте го направили?
— О, аз знам, че в момента изобщо не сте в състояние да платите, и въпреки това съм готов да се покажа много щедър. В общи линии не съм човек на прибързаните решения, особено що се отнася за трайни връзки, но вие сам ме принудихте да направя това. Срещу ръката на вашата дъщеря аз съм готов да ви представя доказателство, че тези дългове са вече платени.
— Никога! — изкрещя Фарел и заглуши въздишката на изненаданата Ирайн. Брат й стоеше върху стълбата на края на подиума и размахваше юмрук срещу Кристофър. — Не искам да имам сестра, омъжена за такъв като вас.
Кристофър вдигна очи и погледна младия мъж с нескрита ирония.
— А защо просто не попитате сестра си какво иска самата тя?
— По-скоро бих я убил, отколкото да я оставя да се омъжи за вас! — крещеше Фарел. — Приемете го като предупреждение, мистър Сатън.
Кристофър се засмя подигравателно.
— Би трябвало да внимавате със заплахите си, сър. Не вярвам, че искате да загубите и другата си ръка.
— Тогава имахте късмет. Но това няма да се повтори — изсъска яростно Фарел.
— Като имам предвид какво показахте досега, не би трябвало да се тревожа.
Кристофър внезапно заряза младежа и се обърна към Ейвъри:
— Помислихте ли добре върху моето предложение, кмете? Или ще вземете значителна сума от продажбата на дъщеря си, за да ми я дадете като погасяване на всичките ви дългове?
Ирайн си спомни за нощите, които бе прекарала до леглото на Фарел, докато той се гърчеше от болки. Тогава тя се бе заклела да отмъсти за всичко, което му причини онзи янки, и ето че сега същият този мъж стоеше там и искаше или ръката й, или изплащането на всички дългове, като двете неща бяха абсолютно равностойни. И на него му е безразлично кое ще получи. Как може да бъде толкова арогантен и да мисли, че тя ще падне в краката му от благодарност за всичко, което им е причинил? Никога, нито за миг той не й беше обещавал любов или преданост. С несигурен глас тя попита:
— Бихте ли взели за жена тази, която ви презира?
Кристофър я изгледа, преди да й отговори с въпрос:
— А вие бихте ли предпочели да се омъжите за някой от мъжете наоколо?
Ирайн сведе очи. Той беше улучил болезненото място, назовавайки причината за всичките й страдания.
— На трибуната тя ще види какви са шансовете й — измърмори сърдито Ейвъри. — Тук има хора, които ще са готови да платят за едно изящно същество като нея. А освен това ще си имам големи неприятности, ако разочаровам всичките тези млади мъже, като ви я дам без наддаване. — Той потвърди думите си с бързо кимане. — Не бих могъл да се отнеса така непочтено с моите приятели.