— Женска, казвате, а? — отвърна Ейвъри, леко раздразнен. — Не ви ли е ясно, че тази продажба ще трябва да завърши със сключване на брак? И аз ви се заклевам, че тя ще се омъжи. Да не си въобразявате, че ще купите дъщеря ми, за да я замъкнете в някой съмнителен харем? Става дума само за женитба и аз говоря единствено за това. И няма да има никакви разтакавания, гарантирам ви го. Отворете кесиите си, много ви моля! Виждам мъже, които само стоят тук и се пулят. Хайде, включете се! При всички положения с над хиляда фунта! А, впрочем с над хиляда и петстотин!
Мъжът със сгъваемия стол вдигна своята перодръжка и каза с почти безучастен тон.
— Две хиляди.
Ейвъри доби смелост след това предложение.
— Две хиляди! Две хиляди от този господин. Вече чувам две и петстотин. Каза ли някой две и петстотин?
— Ах, две хиляди и сто фунта — предложи Сайлъс Чамбърс небрежно. — Две хиляди и сто, точно така. Качвам до две хиляди и сто.
— На две и сто сме. Две и сто! Кой ще предложи повече?
— Две хиляди и триста! — включи се Хартфорд Нютън, попивайки с носна кърпа устните си. — Две и триста.
— Сега сме на две хиляди и триста! Две и триста! Какво става, джентълмени? Та тази сума е далеч под моите дългове, а би трябвало да остане някоя пара за мене и за моя син с осакатената ръка. Бръкнете по-дълбоко в кесиите си! Извадете и последната монета. Две хиляди и триста фунта веднъж!
— Две хиляди и четиристотин! — извика отново същият груб глас от задните редици. — Две и четиристотин фунта! — Думите едва излизаха от устата му, като че ли мераклията си беше пийнал малко повече, преди да дойде на търга.
Обезпокоен, Сайлъс побърза да задържи позицията си.
— Две и петстотин! Две хиляди и петстотин фунта! — Дъхът му почти спря, когато си помисли колко рисковано беше неговото предложение, в случай че не се намери никой, който да даде повече. Е, той не беше беден човек, но все пак не беше и изключително богат.
— Стигнахме до две хиляди и петстотин — потвърди Ейвъри. — Две и петстотин! Е, джентълмени, заклевам ви! Покажете се по-великодушни към един човек и неговия осакатен син. Тук пред вас стои истински образец на женска красота. Повярвайте ми, вече казах и пак ще го повторя, това е просто печалба за всеки мъж! Един начин да се разтоварите, да направите живота си по-лесен и да си народите много деца.
При последния му коментар Ирайн леко се отдръпна от баща си. Тя знаеше, че Кристофър следи нещата с най-голямо внимание, и когато погледна към него, забеляза, че той беше откъснал почти половината от бележките в свитъка. Стоеше в края на тълпата подчертано небрежно и въртеше полиците между пръстите си, предизвиквайки останалите да предлагат повече и да направят нещата по-интересни. Някаква болка я прободе в гърдите и й стана толкова зле, че едва успя да си поеме дъх. Той я беше изненадал с предложението си за женитба, а ето че сега, изглежда, напълно беше забравил за тази идея и гледаше единствено да си получи парите, които му дължаха.
— Две хиляди и петстотин! Кой ще предложи две и шестстотин? — настояваше Ейвъри. — Две и шестстотин? Но какво става, господа? Та вие още не сте започнали с истинското наддаване, а оня тип стои насреща с всичките полици за дълговете ми. Той никога няма да се задоволи с такава смешна сума и ще чака да си получи дължимото. Две и осемстотин! Двадесет и осем стотачки! Кой предлага две хиляди и осемстотин?
— Три хиляди! — чу се отново гласът на господина с бялата коса.
Изненадан шепот заля тълпата и коленете на Ирайн започнаха да треперят. Сайлъс Чамбърс грабна бързо кесията си и започна още веднъж да брои съдържанието й. Отзад се чуваше смесица от гласове, докато леко възбуденият кандидат се съветваше със своите приятели. Усмивката на Ейвъри стана по-широка, когато видя, че Кристофър изтегли още една бележка от свитъка и я пъхна при останалите.
— Три хиляди! — извика Ейвъри и вдигна ръка. — Кой ще наддава? Три и петстотин? Кой ще даде три хиляди и петстотин?
Мълчание последва неговия призив, а Сайлъс Чамбърс все още продължаваше да брои и да се съветва с хората около него. Лъчът на надежда в очите на побелелия мъж ставаше все по-светъл.
— Три и сто? Преди да е станало твърде късно, господа, помислете си какво бихте могли да спечелите!
Мъжът със сгъваемия стол затвори тефтера и с обигран жест сложи перодръжката си в калъфа, след което се изправи и промени удобната поза, която беше заемал досега.
— Пет хиляди фунта! — каза той съвсем невъзмутимо и хладно. — Аз казвам пет хиляди!
Тълпата замлъкна за момент. Сайлъс Чамбърс преустанови броенето, за него наддаването беше приключило. Лицето на сивия мишок се сви болезнено от поражението. Дори и пияницата от задните редици проумя, че по-нататъшното наддаване превишава възможностите му. Пет хиляди фунта — това беше сума, която никой не би могъл да достигне толкова бързо.