— За мен Първата любов беше пълен провал, Голямата ми любов е баща ти. Надявам се той да е и Истинската, нищо че с него в момента преминаваме през труден период. Така и не можа, маме, да ми разкажеш какво се случи в Банско. Прости ми, че ти звънях, не биваше да го правя, но ще ме разбереш след време, когато и ти станеш майка. Искрено съжалявам, че не общувах достатъчно с моята. Бях си въобразила, че съм нещо повече от родителите си.
Неочаквано в очите на Ивета се появиха сълзи и тя побърза да извърне глава към прозореца.
Привършваше хастара на стените в банята и си подсвиркваше. Кога бе държал за последно пердашка8 в ръце? На някой от обектите в Дупница. В казармата завари два вида стари войници — януарци и мартенци. Януарците гонеха мартенци, те пък — влезлите през септември. Повечето бяха прости момчета, но знаеха да бъркат бетон, да зидат под отвее и да мажат, лепейки варовия разтвор по стените направо с лопатите. За година стана факир в слагането на фаянс и теракота.
Когато се получи заповедта от щаба на Строителни войски за преместването му в София, той очакваше, че ще го вземат в спортната рота. На последната военна комисия му бяха обяснили, че отива за малко трудовак, а после ще го „дръпнат“ в „Славия“. Това „малко“ се оказа една година, а „дръпването“ нямаше нищо общо с обещаното.
Хастарът трябваше да „дръпне“ поне една нощ преди да се лепят плочките и Радо спря работа на смрачаване. Докато пръхтеше под студените струи на душа, се зарече на другия ден да монтира бойлера. Излапа две кебапчета на крак, като не си направи труда да ги стопли в микровълновата. Отиде до голямата постройка и се качи на чардака.
Тъмнината бе погълнала селото и бавно пълзеше по склоновете на околните баири. Оттук се виждаха повечето къщи, едва в няколко от тях светеше. Радо нямаше спомен да е бил на по-тихо място. „Будна кома“ — бе казал кръчмарят.
Заспа трудно, на зазоряване се появи кошмарът, който го навестяваше редовно през последната седмица. „Ловецът разпорил търбуха на вълка и отвътре излязла бабата.“ „А Червената шапчица?“ „Червената шапчица била изчезнала.“ „Не, не е така в приказката…“ „Момиченцето заплаква. Изчезнала. Изчезнала завинаги, все едно никога не е била в тази приказка.“ „Мекотело! — киска се вълкът.“
Събуди се. Стъпалата му бяха ледени. „Няма връщане назад.“ Едва се надигна от твърдия одър. Цялото му тяло бе схванато.
Денят обещаваше да е топъл. След няколко часа, прекарани с бай Марин на покрива, Радо бе плувнал в пот. Това с тиклите се оказа по-трудно, отколкото изглеждаше отстрани. Двамата се смъкнаха долу:
— Едно време се претръсва’а покривите на дваесе-триесе години, сега на петата година дават беля. Самолетите ги свлачат, като минат ниско. Еюнекогаш такива пролази отварат, нема оправия.
— Добре де, не може ли тиклите като керемидите — да се свалят и наново да се нареждат.
— Еледай тука — ’сичко е цер, само на сглобка. Каменни зидове на север и запад, покриво лега на тех, тиклите натежават и държат ’сичко. Миналото лето едни момчетии бе’а свалили тиклите и цъфна’а гредите — като мак на слънце.
— Аз мислех, че се претръсва на място покривът, щото иначе е много трудоемко. То и така не е лесно де… Отиде ми кръста, а сме били горе два часа и нещо.
— Не че се умарям физически, а просто душата и умът трябва да са чисти, да не мислиш за друго и да не си отвлачаш вниманието.
— Абе, и ръка иска — Радо поклати глава. — Не е за всеки.
— Иска ръка, но иска и душа. И душата ти да е подредена. Как ще ми редиш ти тикли, ако в душата ти е мешавина и едно те бута, друго те тласка! Ти остави, че капката ще пролазва, ами и ще е голяма грозотия.
В това време голобрадият Ердинч докара бригадата. Дядо му се поздрави сърдечно с бай Марин и малко сконфузен се заизвинява:
— Патрон, първи ден, докато се съберем… Утре по-раншко и ние.
Бай Марин тръгна по свои си работи — трябвало да изведе животните на паша и да подреди сайванта. Бригадата се захвана да довършва парапета на чардака, докато пристигнат дъските за обшивката. От време на време Радо им хвърляше по едно око, работеха здраво и знаеха какво правят, нямаха нужда нито от наставник, нито от контрол. Той се зае с плочките в банята, а към обяд слезе с колата до кръчмата и взе хляба и кебапчетата. Като се върна, завари току-що скована паянтова маса с наизвадени отгоре самуни, лук и варени яйца.