— Патрон, викам да си оправим сметките…
— Няма проблем — извади пачка двайсетачки. — Три по шейсет, едно четиресет, двайсет транспорт — двеста и четиресет на ден. Три дни — седемстотин и двайсет. Ето ти осемстотин, осемдесет аванс.
— Точна сметка, добри приятели — старецът му върна четири банкноти.
— Няма ли да дойдете утре?
— Ще дойдем, но пари напред не вземаме. Her §еу olur. Всичко се случва.
— Днес май бяхте готови да си тръгнете.
— Да, но внукът отказа да ни кара. Пеша вика, ще си ходите, аз оставам.
— Много е ербап — поклати глава Радо, спомняйки си как младежът налетя на Метин.
— Голям дерт ми е — родителите му са по гурбет, а ние с бабата колкото можем — толкова. Слуша, не е лош, но миналата година повтори девети клас, а тая почти не ходи на училище. Уж щеше немски да учи, а той български едвам говори. Аз навремето съм обиколил всички национални строителни обекти и навсякъде са ме уважавали. Децата също говорят добре български, но, виж, внуците — ни български говорят, ни турският им е като хората.
— На колко години е Ерденч, викаш?
— Седемнайсе’.
— Че как кара кола?
— Е, що?
Радо се събуди на разсъмване, погледна ръчния си часовник — трябваха му няколко секунди да се ориентира в шарения циферблат на евтиния, но надежден Cassio — и се зави през глава. Пет и трийсет — в момента Кристина сигурно прави йога упражненията си на чардака в Търново. Снощи, много неочаквано, си бе заминала. Имала спешна работа, за която била забравила. Остави му чиния с мусака и кекса, тъй като майсторите не спряха за следобедно кафе, а вечерта отказаха да го вземат за вкъщи. На тръгване Кристина попита за телефона на Радо, той обясни, че не го е открил в колата, най-вероятно го е забравил у дома си. Пъхна главата си под възглавницата и отново извика образа на Кристина в ума си. Отдавна не беше си позволявал да мисли за жена по този начин… Представи си искрящите ѝ очи и усмивката, начина, по който свеждаше глава — признак, че слуша събеседника си внимателно и — разбира се — фантастичните ѝ гърди, едри и здрави като у младо момиче. Приятна топлина се разля по тялото му и почувства, че се възбужда. Скокна от леглото.
Направи си кафе и закуси с две парчета кекс. Майсторите едва ли щяха да дойдат. Започна подготовката на втората баня.
Отказали са се, вече бе десет. Изрита празната пластмасовата кофа: «По дяволите, защо хората живеят в страх?». Влезе в къщата и откачи ключа за опела от пирона над вратата.
Кръчмата в Малиново изглеждаше по абсолютно същия начин, както преди няколко дни. С тази разлика, че Кемал и Дурхан ги нямаше, а на стола, на който тогава седеше бай Мехмед, се беше разположил Метин. Изглежда го очакваше. Радо тръгна към него.
— Къде е бай Мехмед?
— При внук си в болницата, Патрон.
— Какво е станало с момчето?
— Снощи КАТ спирал него. Кара пило, книжка няма, отвели в участък — Метин го гледаше с подигравателна усмивка.
— Не се прави на клоун.
— И после, понеже е много умен и не знае кой крак му е десен, кой — ляв, се запрепъвал по стълбите и сега е в болницата.
Метин се изправи — половин глава по-висок, двайсет години по-млад от Радо и поне трийсетина килограма по-тежък. Доближи и телата им почти се докоснаха.
— Случват се такива работи, Патрон, не само на местните.
Брадичката му бе потънала в тлъстина. Радо се дръпна назад и замахна късо. Юмрукът му попадна точно в нея, но онзи не се срина на земята, както се случваше по филмите, а се изплю и се обърна към смълчаната публика: «Önce kimin başlattığını gördüm»11. Внезапно младият мъж сграбчи Радо и му приложи класическо поясно хвърляне, тръшкайки се отгоре му, надигна се и го затисна с коляно. Вдигна глава и се усмихна, все едно позираше за снимка с ловен трофей. Този миг невнимание даде възможност на Радо да се извие настрани, да се изсули назад и преди Метин да успее да се изправи, да стисне врата му в свивката на десния си лакът и да заключи хвата с лявата ръка. Турчинът започна да се дърпа и Радо си даде сметка, че противникът му е прекалено силен, за да бъде удържан. Погледна към наскачалите мъже, но те следяха схватката с безизразни лица и никой нямаше намерение да ги разтървава. Радо се задъха — усещаше, че губи сили. Онзи издаваше животински звуци, тласкаше го със силните си ръце и щеше да се освободи всеки момент, след което — без съмнение — нямаше да прояви и капка милост Обхванат от паника, решен на всичко, Радо впи зъби в голото му теме. Метни започна да се мята бясно и по някое време пририта с крака.