Познат дрезгав глас надвика глъчката: «Onu öldürecek!»12. Чуха се псувни, задърпаха го, откопчиха го от чуждото тяло и го довлякоха до колата. Ръцете не го слушаха, краката му трепереха неконтролируемо, но все пак успя да завърти ключа и да запали. Метин се беше изправил, олюляваше се и крещеше:
— Мъртъв си! И оная кучка също!
Ивета пое дълбоко въздух, успокои дишането си и пристъпи бавно в стаята. Погледът ѝ пробяга по монитора и се спусна надолу, към слабото неподвижно тяло на дъщеря ѝ.
— Мама е тук! — прошепна. — Чакай да видиш какво намерих. Заглавието е: -След пълна кома и шест години възстановяване Петър се върна към живота“. Това момче е от Пловдив, през 2005 година претърпява тежка катастрофа и изпада в пълна кома. Бил е на двайсет и две, с травми по цялото тяло и нараняване на главата. Съвзема се след шест години, в навечерието на Коледа. Въпреки че лекарите изразяват съмненията си, че Петър ще оцелее, майка му и за миг не се отчайва. Петър вече се съвзема, иска да завърши образованието си и да започне работа.
„Трябва да проверя какво е станало с това момче.“
— И още нещо интересно, маме. За едно момиче от Добрич — Ева. Претърпяла е тежка катастрофа, при която автомобилът, управляван от баща ѝ, се удря в крайпътно дърво. Той умира, а тя изпада в кома. Лекарите казали, че състоянието ѝ е несъвместимо с живота. За нея обаче ежедневно полага грижи майка ѝ, която не може да се примири със съдбата на дъщеря си и в момента Ева е в съзнание, разбира и осъзнава всичко, но все още не се движи и не говори.
Ивета хвана ръцете на дъщеря си в своите:
„Ще се борим ли, маме!“
„Да, мамо!“
„Благодаря ти, детето ми!“
С лице към вратата, опрял гърба на стола си в стената, Радо направи знак на кръчмаря да се приближи. Без въобще да го пита какво ще желае, той му донесе чаша вода и голяма ракия. Седна насреща му, изслуша го, без да коментира, и накрая поклати съчувствено глава:
— Луда работа. Махни се от селото още сега, най-добре да не замръкваш горе. Миналата година една къща така изгоря малко преди да бъде напълно готова — работеха я бригада от македонския край. Те се отърваха, но всичките им инструменти — за десетки хиляди левове — станаха на буци разтопена пластмаса. Луда работа. Единият беше тоя, дето спечели петдесетте лева, егати късмета.
Радо се нервира:
— Все пак сме държава в Европейския съюз!
— Ерешиш. В Европейския съюз са София и четири-пет от големите градове. Извън тях е ничия земя. Луда работа. Ние сме в ничия земя и сме ничии.
Радо гаврътна ракията, закашля се и отпи от водата. Докато стигне до къщата, го втресе. Натрупа на миндера всичко, което ставаше за завиване, и се пъхна отдолу. Не спираше да трепери. Повтаряше като мантра „България е държава в Европейския съюз“. По някое време заспа. Събуди се на смрачаване, чувстваше се по-добре. Обиколи недовършената постройка, нанизва на тънка тел празни кенчета от бира и ги разхвърля из двора. Не можеше да си позволи да заспи отново, затова потърси някаква книга, с която да будува. В спалнята откри папка с фотокопирани текстове на английски.
Изкара нощта в четене. Нищо не се случи. Страховете му се бяха оказали напразни. До момента.
Всичко, до което туристите се докоснат, вече не е същото.
Кристина закусваше с Велизар на терасата на вилата му в Арбанаси. Той я беше попитал, за кой ли път, какво толкова ѝ харесва в „онова забутано село“, а това — за кой ли път — я беше вбесило.
— Добре де, но все пак не мога да разбера защо хабиш време и средства за някаква съборетина на час и половина път, като тук си на десет минути от дома си?
— Защото онова е моята съборетина. Това тук може да е палат, но е твоят палат.
— Какво пречи да стане и твой?
— Уффф, нямам сили повече да водя този разговор. Как да ти го обясня с прости думи — харесваш ми, кавалер си, добър събеседник, чувствам се сигурна с теб, но няма да се омъжа за трети път. И да ти кажа честно — Кристина направи опит да се пошегува, за да смекчи категоричността на казаното, — йогата тук не ми се получава.
— Нищо не казваш за секса?
— Сексът ни е страхотен, но не мисля, че се дължи на теб. Aspetta, bimbo — сега вече прихна. — Почакай, бебчо. Само да можеш да се видиш! Абе, това мъжете цял живот не излизате от пубертета.
— Виж, знаеш моето отношение към теб и…
— Знам всичко, което ще ми кажеш. Мога да го кажа заедно с теб — дума по дума. В това има чар, стига да не се повтаря често. Симпатяга на четиресет и пет, художник и бизнесмен, необвързан — ти си най-желаният мъж в старопрестолния град. Ма certo!13 За какво съм ти аз? Защо не приемеш веднъж завинаги, че сме много добри приятели, които чудесно се забавляват в леглото? Защо всеки път трябва да ми разваляш удоволствието? Напът си да се превърнеш в енергиен вампир, честно.