Трябваше да реши — бяга или остава? Страхливец или боец? Мъж или импотентно мекотело?!
Ключовете на двете коли висяха на гвоздея на педя от главата му. Пъхна ги в джоба си. Преди да прекрачи прага, свали мобилния си от високата централна греда, изключи го и го върна обратно.
— Трябва да разбера какво се случва! — Кристина седеше на каменните стъпала на терасата с телефон в ръце и Радо се отпусна до нея. — За предпочитане — преди да позвъня на полицията.
— Не бързай. Обикновени крадци.
— Che kazzo!16 С двете коли в двора… При толкова пусти къщи наоколо.
— Уверявам те, това тук няма нищо общо с теб. Между мен и онзи предприемач е.
— Метни?! Какво общо имаш пък ти с него? До онзи ден не знаеше кой е?
— Всъщност… — той се надигна и отиде до голямата къща, там, където бе видял да се скрива единият от нападателите. — Стената е залята с нафта — извика. — Тук е бутилката — литър и половина. Не е палеж, искали са само да ме изкарат навън.
— Задължително трябва да се обадим на полицията. Работата е сериозна — Кристина отвори мобилния си телефон.
— Чакай, моля те! — Радо се доближи. — Аз ще се оправя.
— Как точно ще се справиш? Ами утре, когато те няма?
— Точно затова ти казвам, че полицията няма да реши проблема. Ще дадем описание на нападателите и инцидентът ще мине към графата „неизвестен извършител“. Предполагам, че и ти като мен не си виждала тези момчета преди? А Метни има хора в полицията, бъди сигурна. Това, че не сме се оплакали, ще ги пообърка за известно време, ще изчакат да видят какво се случва. Трябва да действаме по коренно различен начин.
— Какво мислиш да правиш? Не е ли по-разумно да се обадим на полицията и още сега да си тръгнем и двамата? Ами ако онези се върнат?
— Не, не и тази нощ. Ще търсят изненада, а тази нощ това е невъзможно. Ще чакат. Те нищо не губят, в края на краищата и да се измъкнем, къщата ти винаги ще е тук.
— Е, ти направо ме успокои! Да живея нащрек, така ли?
— Не, онзи трябва да получи такъв урок, че никога да не му дойде наум да праща хора тук. И това трябва да стане още сега, на момента.
— Ти си луд! — Кристина скочи и двамата застанаха очи в очи. Луната се показа от облаците и стана светло като на разсъмване.
— Аз отивам до онова село, а ти си тръгваш незабавно!
— Никъде няма да ходя, оставам с теб, виж в какво състояние си!
— Това не е твой проблем, а мой. Мога и ще го реша сам.
Тя не каза нищо и той продължи разпалено:
— Всеки трябва да си плати. В днешно време няма правосъдие. Човек трябва да се оправя сам. На секундата и без колебания. Безкомпромисно. Мамицата им ще разкатая циганска!
— Турци са, не са цигани — Кристина отново седна на стълбите.
— Все тая…
— Прав си. Все тая е. Хора като мен и теб. Това насреща — посочи с ръка — е Гяур баир. Името му идва от една легенда, която местните…
— Изобщо не ми е до легенди в момента — Радо попипа цицината на тила си.
— Чакай да взема олио — тя скочи на крака. — Трябва да се намаже с олио и да се разтрие с вестник.
Освободи ръчната и спусна джипа на заден. Запали двигателя и в светлините на фаровете видя Кристина под свода на портите, вдигнала ръка пред очите си. Нямаше никакво намерение да продължава спора си с нея. Часовникът на таблото показваше 02:22 часа. Включи на скорост и рязко натисна газта.
— Porca Troia!17 — Кристина удари с юмрук по дървеното крило на портата. — „Този идиот тръгна да раздава възмездие! При това с моя джип“ Ключовете за неговата кола бяха изчезнали. Приклекна до шофьорската седалка на опела и заопипва с ръка зад таблото. Оказа се по-сложно, отколкото си мислеше — кабелите не бяха два, а цял сноп, без указания кои трябва да се дадат „на късо“, за да се запали двигателят. Затръшна вратата и тръгна по следите, оставени от гумите на джипа, като си светеше с фенерчето. Очевидно Радо не е имал намерение да тръгне с джипа, а е правил място за излизане на другия автомобил, което означаваше, че ключовете от опела са у него. Оставаше ѝ единствено да чака. Ядът ѝ се изпари, заменен от тревога — дали онези щяха да го оставят жив? Потрепери — явно ѝ пука за този мъж повече, отколкото бе склонна да си признае. Защо? Бе спряла заради него в дъжда — обяснимо, човек в беда, — но минута по-късно бе започнала да се държи като болна от логорея, да се усмихва безпричинно, да отбива от пътя, за да му показва прекрасната гледка към Стара планина?! А после го моли да остане в Старо Стефаново, плаща да извлекат колата му, поверява му къщата си и му дава аванс, при положение че вече се е опарила с предишния предприемач?! „Защо? Защото е красавец, страхотен пич, мъжкар? Bo!18 Велизар е повече от всичко това, а снощи го обидих жестоко!“ Беше го пренебрегна заради Радо, а въобще не си падаше по авантюри. „Сляпата неделя“? Знак свише? Липсващата ѝ половина според Розариума? Стига! Въобразява си глупости и си доизмисля принца от приказките. Ами ако…