Както обикновено, се събуди точно в пет. След терзания и самообвинения бе успяла да заспи едва преди час и нещо, когато изтощението най-сетне бе надвило въображението ѝ, рисуващо апокалиптичните картини на случващото се с Радо. Главата ѝ тежеше. Дано с йогата да си върне баланса. Скочи от леглото и изтича към чардака. Хвърли поглед към улицата и видя джипа си паркиран пред каменното корито на чешмата. „Не му е стигнал куражът и се е върнал“ — мина ѝ през ума, но грешеше — Радо го нямаше в купето. Откри го в багажника — подут от бой, кървящ, но все пак в съзнание.
— Puttana Eva!19 Отиваме в болницата!
— Не! — изхриптя. — Качи ме горе. Ще се оправя.
Тонът му не търпеше възражения. В шест нула нула Радо — целият в хематоми и охлузвания, но почистен и измит, изпил остатъка от ракията — лежеше под леките завивки на спалнята и тихо стенеше. Притихваше, унасяше се, после се стряскаше, докато най-сетне заспа. Кристина приседна до него, забравила за йогата. А дори след цяла нощ любов с Велизар първо правеше сутрешните си асани, медитираше и чак тогава лягаше да поспи. Не помнеше кога за последен път бе пропускала ежедневния си ритуал.
— Колко е часът? Да не закъснеем?! — Радо се беше надигнал от леглото.
— Дванайсет и половина, къде тръгна сега…
— Докторите? Защо ги няма?!
— Какви доктори? Нали отказа да те водя в болницата?
— Нещо се е случило!
Тя се притесни:
— Спокойно, докторите ще дойдат след малко… „Бълнува, сигурно е с мозъчно сътресение? Трябва да позвъня на Бърза помощ.“
— Как е Рая?
Рая ли? Коя Рая… Ха, не се ли казваше така момичето в будна кома? Пред очите ѝ изникнаха кадрите с ядосаната адвокатка в телевизионното студио и снимката във вестника на боса на „Уни-финанс“.
— Всичко е наред. Рая е добре…
— Кажи им, че съм готов на всичко за дъщеря си! Най-доброто!
— Казах им, спокойно.
— Парите нямат значение! — Радо се отпусна на възглавницата.
Кошчето за боклук под мивката. Изтръска обелките от картофи и се пъхна с вестника в банята. Заключи, седна на тоалетната чиния и го разгърна на коленете си. Инцидентът с дъщерята на Боневи се е случил преди година, а мъжът на снимката прилича на Радо, но изглежда доста по-млад. Дали трагедията с детето му не го е съсипала? Тя се вгледа внимателно. Той е. Бранимир Бонев лежи оттатък в нейната спалня. Всъщност през цялото време подсъзнателно бе чувствала, че Радо не е този, за когото се представя. В практиката си Кристина бе имала подобни случаи и знаеше, че нерядко вървят със съответните психологически проблеми.
На вратата се почука, тя трескаво натика вестника зад бойлера и пусна водата от казанчето. Сърцето ѝ блъскаше в гърлото. Отключи и излезе, а мъжът влетя вътре и тя го чу да повръща. Какво да направи? Не я беше страх, умееше да се оправя с психически разстроени пациенти, но все пак… Грабна телефона си и излезе от къщата, трябваше да помисли на спокойствие.
Докато плискаше лицето си със студена вода, Радо забеляза пъхнатия зад бойлера вестник, извади го и след минута го върна обратно. Излезе от банята бесен, че жълтата преса души около случая, а и най-вероятно Кристина се е досетила кой е той. Свали телефона си от гредата под тавана и го включи. Преди час бе получил съобщение: „Утре вечер пътувам“. Не беше необходимо да отговаря.
5. The Conjunction
„Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се събужда.“
5. Символически коитус между Ероса и Логоса, Краля и Кралицата, инстинкта и духа — възможен заради отделянето на противоположностите и приемането на различията. Раждане на крехка „Обща душа“ и обща любов. Енергията на разрушението се надига от дълбините на несъзнатото, Танатос зове за взривяване на любовта и погребването ѝ.