— И това те притеснява?
— Не зная, но определено мисля за това, което се случи. За това, което бих могъл да направя, ако ти не беше ме спряла. Да, притеснява ме.
— Случвало ли ти се е друг път?
— Има нещо, което не знаеш… Предисторията на конфликта — прошепна Бранимир.
— Разкажи мия — Кристина потегли отново и той я последва.
— В четвъртък майсторите не дойдоха на работа и аз отидох да ги търся в селото. Метин ме чакаше пред кръчмата…
И Бранко ѝ разказа, че внукът на бай Мехмед е бил задържан и пребит от полицаите, явна поръчка от предприемача, а после за скандала и за боя им на площада.
— Ако не бяха ни разтървали, както го бях захапал за темето, направо…
— Бил си готов да стиснеш птиченцето, така ли?
— Определено.
Излязоха от гората и слънцето започна приятно да нагрява гърбовете им. Продължиха да се движат бавно нагоре по баира.
— Да се връщаме, а? — Кристина усети, че ѝ става прекалено топло, а не ѝ се искаше Бранимир да я вижда плувнала в пот.
— Ти мислиш ли, че бих могъл да убия човек?
— Не, не мисля.
— Защо тогава ме спря?
— Защото ти очакваше и се надяваше да те спра.
— И при боя е Метин ли мислиш, че съм очаквал да ме спрат? Когато бях захапал онзи изрод за темето?
— Ще бъда откровена. Разтървали са ви, без да пострадаш кой знае колко, нали? Ако си бил готов да убиеш, нищо нямаше да е в състояние да те спре. Виждал ли си питбул в действие? Когато захапе, се налага да му отварят челюстите е метален лост.
Кристина бе избързала напред, но аз предпочетох да ходя бавно. Понякога се налага да следваш някого, но трябва да знаеш защо и докога. Но и да не забравяш какво е той за теб, когато пътищата ви се разделят. Различията между мен и Стария сякаш бяха замъглили представата ми за човека, който ме бе извадил от калта. Навремето се прекланях пред него, но преклонението не е повод да следваш някого сляпо. В момента скоростта ни на движение със сигурност се различаваше, но по-важният въпрос беше дали все още се движехме в една посока?
„Ето, Кристина крачи по пътя пред мен, но движим ли се с нея в една посока! Мамкаму, какъв фантастичен задник!“
Иронично и тъжно е да учиш хората как да се обичат, а ти самата да не можеш никого да допуснеш до себе си. Кристина бе имала надежда, но с напредването на годините — след два брака и няколко връзки — ѝ се струваше все по-малко вероятно това да се случи. Знаеше всички теории за взаимното привличане и отблъскване, от „завистта към пениса“ при Фройд, през „промискуитета“ и „изключването“ на Ерик Ериксън, до „половия диморфизъм“ на социобиолозите, но какво от това? Бе позволявала на разни мъже да имат тялото ѝ, венецианският ѝ съпруг и Велизар бяха имали и ума ѝ, но след краха с Андрей никой не бе имал сърцето ѝ. Бе се уморила да се надява. Критическата можеше всеки момент да почука на уютно прашния прозорец на чувствата ѝ и тя вече се ужасяваше от възможността някоя внезапна буря го измие. „Защо идеята за Розариума толкова ме вълнува! Дали подсъзнателно се опитвам да сграбча последната възможност да позная любовта, или напротив, искам да я използвам за извинение — не съм открила своята половинка!!“
Вече втори ден Велизар не ѝ звъни. Вероятно е обиден, след като тя не се появи на откриването на изложбата му в петък вечер, а после го излъга, че пътува за София. Безпощадно ясно осъзна, че не ѝ пукаше за Велизар! Бранимир ли беше виновен? Познаваше го едва от седмица, но усещаше с цялата си женска същност някаква предопределеност. Какво бе различното? — питаше се Кристина и през главата ѝ минаваха като на лента преживени моменти, откъси от разговорите им и сладката възбуда, която бе изпитала преди няколко часа, докато вдъхваше мириса на възглавницата му. Защо се чувстваше толкова нетипично в негово присъствие? Нима най-сетне ѝ се бе случило да намери най-важния елемент от „техниките на топло свързване“ по определението на Гордън Олпорт20? Всъщност доколко е възможно човек да е емпатичен, искрен и толерантен, ако липсва доверието — философският камък на човешките отношения?!
Това ли е различното — появил се е мъж, на когото може да се довери? Абсурд — при толкова неизяснени въпроси около човека, когото познаваше едва от седмица, а до вчера дори не знаеше истинското му име. Беше ѝ казал кой е, но не и какво възнамерява да прави. Тя нямаше намерение да го пита директно, но му бе дала достатъчно поводи да сподели. Замесен ли е в нещо, по собствена воля ли е тук? А дали самият той е наясно е отговорите?
20
Гордън Олпорт (1897-1967) — американски психолог, занимаващ се главно с обща, хуманиетична, социална психология, психология на личността, на религията. — Б.а.