— Какви дяволски неща говориш!
— Дяволът няма нищо общо с това. „Атиниум“ се продава на разумна цена с всички налични декори и костюми и скромна къща в близост, където бихте могли да живеете. — Младият мъж се усмихна. — Няма никакви условия. Като собственик и директор, няма да се налага да отговаряш пред никого, освен пред Мария, затова съм убеден, че двамата ще пожънете огромен успех.
— Но… но…
Изумен, Томас погледна безпомощно към своята съпруга. Тя срещна погледа му; очевидно също като него бе из губила ума и дума.
Дали ако бяха прекарали толкова години заедно, Стивън и Розалинд също щяха да развият такова дълбоко разбиране един към друг? Протичащите токове бяха толкова мощни, че херцогът ги усещаше. Актьорът беше прекалено независим, за да иска да бъде задължен някому за каквото и да било. Мария му напомняше безмълвно за всички години на финансова несигурност, за всички направени жертви, за мечтите, от които се бяха отказали.
— Как бихме могли да приемем такъв подарък? — попита със запъване Томас.
— Много лесно — отвърна Мария, все така без да отделя погледа си от него. — Вече сме прекалено стари, за да продължаваме да скитосваме по десет месеца в годината.
През всички години на брака си тя бе подчинявала бляскавия си талант в името на своя съпруг и семейството. Сега искаше „Атиниум“ и очакваше Томас да приема подаръка.
Той кимна едва забележимо и се обърна към зет си.
— Защо?
— За всичко, което сте направили за Розалинд — отговори тихо той. — И за мен, и за другите. С други думи, защото сте добри хора. Нима добротата не бива да бъде възнаграждавана от време на време?
— Просто приеми, Томас — обади се Мария. — В много пиеси има деус екс макина6. Защо да няма такава и в нашия живот? — Стана и целуна херцога по бузата. — Господ да те благослови, Стивън. Не е нужно да ти казвам какво означава това, защото ти вече знаеш. — Обърна се отново към съпруга си. — Коя пиеса ще поставим първо? Трябва да има хубави, силни роли за теб, за мен, за Джесика и Саймън.
От съмненията на Томас не остана и следа, когато си представи картината на премиерата на театъра.
— Трябва да започнем с Шекспир, разбира се. Какво ще кажеш за „Зимна приказка“? Съдържателни роли за теб и мен, както и за младите.
Актрисата кимна одобрително.
— Превъзходен избор. Джесика и Саймън ще изиграят трогателни влюбени, ти ще заслепиш публиката с твоята царственост, а аз ще накарам присъстващите дами да се удавят в сълзи.
— Всичко това, плюс щастливия завършек, с който ще изпратим всички да си вървят усмихнати към домовете. — Внезапно Томас скочи, грабна през кръста Мария и я завъртя във въздуха. — Да върви по дяволите гледането на Кийн тази нощ. Да тръгваме веднага да видим „Атиниум“!
Четиримата направиха точно това, като се смееха непрестанно. Стивън прекара следобеда до своята съпруга, докато семейство Фицджералд се щураха из театъра като лястовички, правеха планове, обсъждаха колко души ще трябва да бъдат наети и бъбреха безгрижно за нужното оборудване. Освен това изиграха пред младата двойка вълнуващ откъс от „Така правят всички“ и Мария показа как според нея трябва да се изпълни ролята на Миламант.
Години след смъртта на Стивън, Томас и Мария щяха да продължават да носят радост и да разплакват лондонската публика. Богатството имаше множество предимства. Но едно от най-хубавите бе, че можеше да превръща мечтите в реалност.
Глава 31
Денят беше уморителен, затова Розалинд прие с радост решението на родителите си да не ходят в „Дръри Лейн“. Най-късно след два месеца те щяха да се преместят да живеят в Лондон и тогава щяха да ходят на театър, когато пожелаят, поне докато „Атиниум“ отвореше отново врати. А това вероятно щеше да стане по някое време в края на зимата, след като се направеше ремонтът и предстоящото събитие бъдеше разгласено.
След вечеря мъжете останаха да кроят планове над чаша портвайн, а Розалинд се оттегли с майка си в салона. Тя бе благодарна за възможността да остане насаме с нея, тъй като семейство Фицджералд щеше да си тръгне на по-следващия ден.
— Нямам търпение да приключим сезона си, за да дойдем завинаги в Лондон — заяви Мария, която, неспособни да си намери място от вълнение, крачеше напред-назад из обширното помещение и изглеждаше толкова млада, както и в деня, в който бе спасила Розалинд от мизерията. Представяш ли си, Роза, моя собствена къща! Театър в Лондон, който можем да управляваме както пожелаем! И пари, които ще ни позволят да изкараме, докато се установим и публиката ни опознае. Стивън не е деус екс макина, той е нашият ангел хранител.
6
Неочаквана сила или събитие, които спасяват привидно безнадеждна ситуация, любим похват в класическите пиеси и романи — Б.пр.