Ако се изключеха тези подробности, имаше нужда само от Розалинд. Наблюдаваше я с крайчето на окото си и не можеше да се начуди на късмета си. Тя го погледна, без да обръща глава към него, и му се усмихна топло. Изкушаваше се да я отведе отново в сеновала. Е, скоро щеше да бъде негова и тогава щяха да бъдат заедно, когато си поискат.
Силна болка го върна към действителността. Беше обмислил и отхвърлил идеята да каже на своята любима истинското си име и положение в обществото. Тя щеше да научи, разбира се, но по-добре да изчака и да я уведоми след венчавката. Вече и без това беше наясно за различията в общественото им положение. Ако знаеше каква пропаст ги дели, може би щеше да промени решението си.
Как ли би реагирал баща му, че неговият син и наследник се жени за пътуваща актриса? Ако не беше вече мъртъв, тази новина със сигурност щеше да го убие. Стивън сви рамене; въпреки всичките си усилия, така и не бе успял да угоди на баща си. В крайна сметка бе престанал да се старае.
Баща му нямаше да се зарадва също и на факта, че следващият херцог ще бъде Майкъл. „Жалко, че няма да разбере никога“ — помисли си сухо младият мъж. Старият херцог бе с труден и груб характер, но в повечето случаи бе справедлив. Той обаче мразеше по-малкия си син и за отмъщение бе направил всичко възможно да отчужди двамата братя. А това Стивън не можеше да му прости.
Клаудия също щеше да се ужаси от предстоящия брак, а това вече действително бе проблем. Ако имаше късмет, Стивън щеше да успее да я накара да приеме новата му съпруга. Ако ли не… Сви отново рамене.
„Грийн Ман“ скоро се показа. Когато наближиха, някаква каруца спря пред странноприемницата й от нея слязоха мъж и жена с багаж. Щом двойката влезе в хана, Розалинд рече замислено:
— Дали това е Саймън Кент? Не знаех, че е женен, но този човек имаше вид на актьор.
— Не е особено привлекателен. Но същото може да се каже и за Едмънд Кийн2.
Младата жена го погледна.
— Ти виждал ли си Кийн? — Спътникът й кимна в отговор, а тя попита развълнувано: — Толкова ли е добър, колкото се говори?
— Великолепен е. Гледах го в нощта на прочутия му лондонски дебют, когато игра Шейлок във „Венецианският търговец“.
Очите й се разшириха.
— Чух, че „Дръри Лейн“ бил почти празен, когато започнал, но изпълнението му било толкова въздействащо, че хората излезли на улицата през първия антракт и посъветвали минувачите да влязат да гледат. Наистина ли е било така?
— Да. — Стивън се усмихна на спомените си. — Въпреки че беше януари и времето беше лошо, аз влязох в една близка кръчма и завлякох трима приятели в моята ложа. В края на представлението театърът бе препълнен. Беше невероятно.
— Иска ми се и аз да съм била там — промълви с копнеж Розалинд.
Той я стисна за ръката.
— Ще те заведа в „Дръри Лейн“, когато отидем в Лондон. Сезонът започва след една-две седмици.
Младата жена се изсмя.
— И ти имаш ложа! Ще бъда много важна.
„А дали ще се чувстваш комфортно?“ — помисли си с тревога херцогът. Предпочете да смени темата, затова каза:
— Кийн е изключителен. Но мисля, че баща ти не му отстъпва.
Бе възнаграден с ослепителната усмивка на своята любима. А той говореше съвсем честно. Ако Томас Фицджералд бе успял да се споразумее с театралните директори, сега двамата с Мария щяха да бъдат толкова известни, колкото Кийн и Сара Сидънс. Наистина бе тъжно, че талантът сам по себе си не беше достатъчно условие за постигане на голям успех.
Влязоха в страноприемницата и се запътиха към малкия салон, откъдето се чуваха гласове. Половината трупа из Фицджералд се бе събрала около двамата бедно облечени новодошли. Младият мъж бе свалил шапката си и говореше с Томас.
Когато Стивън и Розалинд влязоха, Томас погледна към тях.
— Розалинд, Стивън, това е Саймън Кент, който пристига един по-рано от предвиденото. И неговата сестра — Мери Кент.
Херцогът огледа своя заместник. Кент бе по-нисък от среден ръст и русите му коси имаха нужда от подстригване. Не беше красив. Всъщност изобщо нямаше представителен вид. Но тъмносивите му очи бяха неустоими.
— Харманът, който огледахме, ще свърши работа, но е мъничък — обяви Розалинд.
Баща й кимна.
— Няма значение. Хамбарът, който посетих аз, е съвсем подходящ. Уговорих се тази вечер да играем там. — Обърна се отново към Кент. — Нека видим как играете. Коя роля бихте искали да ми покажете?
Долната челюст на Кент увисна.
— Сега ли?
— Сега.
2
Прочут английски актьор (1787–1833), изпълнител на роли в пиесите на Уилям Шекспир. — Б.ред.