— Както изглежда Уаймън ще се оправи. А ти как си?
Спътникът му разтърка драскотината, като размаза кръвта по бузата си.
— Жив и здрав. Небесното възмездие май е имало други планове за мен.
Обърна се с намерението да се отдалечи, но Майкъл постави длан върху ръката му, за да го възпре.
— Добре се справи — заяви сериозно той.
Блакмър трепна и погледна ръката на своя спътник, сякаш беше скорпион, после отвърна с типичния си сарказъм:
— Това означава ли, че е време да тръгваме за Уиткъм?
Майкъл се усмихна накриво.
— Струва ми се, че една вана, няколко чаши бренди и един хубав сън в „Трите крони“ ще ни дойдат добре.
Лекарят издиша въздуха от дробовете си бавно и умората му си пролича.
— Превъзходна идея.
Сетне отиде да прегледа Уаймън. Майкъл го проследи с поглед. Все още не можеше да го разбере, нито пък да го хареса, но на този човек определено не му липсваше кураж.
Глава 17
— Стой мирно, Роза, или на сватбата си ще отидеш с наполовина разпуснати коси — рече заплашително Джесика.
Младата жена замръзна послушно на стола, сплете длани и ги отпусна в скута си. Все още не можеше да повярва, че ще се жени. Нямаше представа как Стивън бе успял да се сдобие със специално разрешение от Лондон. Тъй като то уточняваше, че церемонията може да се извърши на всяко удобно място и по всяко удобно време, Мария бе предложила, ако времето е хубаво, да използват една красива полянка в гората край Бери Сейнт Джеймс, последната спирка на трупата.
Беше слънчев есенен ден и след час Розалинд щеше да бъде омъжена жена.
Джесика вдигна светлокестенявите коси на сестра си в елегантен кок и закрепи внимателно в него малки бронзови хризантеми.
— Изглеждаш великолепно. Ще можеш ли да се опазиш, докато отида да се облека?
— Мисля, че ще се справя — отговори с лека усмивка Розалинд. — Все пак вече имам опит в тази работа.
— Да. Но тогава не изглеждаше така зашеметена — заяви искрено сестра й, преди да излезе от стаята.
Младата жена се облегна назад с въздишка, благодарна за няколкоминутния отдих. Това наистина бе вторият й брак, но не означаваше, че изпитва по-малко напрежение.
Колко по-различно бе всичко на първата й сватба.
Тогава тя бе изпълнена с мечти и вълнение, водена по вече от младежка страст, отколкото от любов към Чарли Джордан. Беше още момиче. Сега бе жена и това, което изпитваше към Стивън, бе много по-дълбоко от чувствата, на които бе способна преди.
А и този път знаеше какво я очаква в брачното легло. Лицето й пламна при тази мисъл. Не беше им се удала друга възможност да останат насаме след онзи вълшебен час в сеновала. Смешно бе отчаяното й желание, след като оттогава бяха минали само четири дни. Слава Богу, само след няколко часа щяха да бъдат заедно. Законно.
На вратата се почука.
— Ще се сгромолясат ли небесата, ако вляза? — дочу тя гласа на своя годеник.
Младата жена се изправи и отиде да отвори.
— Колко се радвам да те видя! — възкликна с огромно облекчение тя. — Трябваше да избягаме в Гретна Грийн3. Как е възможно една майка и сестра да създадат такъв невероятен хаос само за четири дни?
Херцогът се засмя, постави някаква дървена кутия на масата и привлече своята бъдеща съпруга в обятията си.
— Аз пък се радвам. Ти заслужаваш това да бъде специален ден. — Отстъпи назад, поставил длани върху раменете й. — Наистина видът ти е прекрасен, Розалинд — промълви той. — Аз съм един невероятен щастливец.
Роклята на Офелия изглеждаше доста добре. Младата жена измери с поглед бъдещия си съпруг. Той се беше сдобил с нови дрехи, един Бог знае как. Макар да бе малко слаб, великолепния костюм представяше във възможно най-добра светлина високата му фигура с широки рамене.
— Имаш толкова изтънчен вид, че почти ме е страх да се омъжа за теб.
И това бе само отчасти шега.
— Съществуват някои основателни причини да не се омъжиш за мен, но сред тях не е изтънченият ми вид. — Стивън се поколеба, преди да продължи: — Дойдох да те предупредя, за да не се изненадаш по време на церемонията. Фамилното ми име всъщност е Кениън, не Аш.
Розалинд премигна.
— Защо тогава използваше името Аш?
Той се усмихна криво.
— Не си разбрала правилно думите, които съм казал в полусъзнание. Но после реших да се възползвам от грешката; беше удобен начин да изчезна за няколко дни.
Това можеше да го разбере.
— А все още ли се казваш Стивън? — попита предпазливо тя.
— За щастие съм кръстен Стивън Едуард Кениън. — Приведе се и я целуна.
— Мисис Стивън Кениън. Звучи добре.
3
Шотландско село на границата с Англия, където много двойки бягали, за да се оженят по-бързо или без позволението на родителите си; това било възможно благодарение на различното законодателство на Англия и Шотландия. — Б.пр.