Нямам представа защо слагам простор.
Знам само, че ми свършват идеите. Вече сковах дървена масичка за пикник с вградена поставка за бира в средата ѝ, лакирах я и добавих пейки. Освен това направих огнище и каменна пътечка, водеща от задната врата до задната порта, наторих цветните лехи, сложих фенери около басейна, добавих пергола8, хамак и малко езерце с алпинеум. Продължавам да скачам от проект на проект, за да не ми остане време да се замисля, че не използвам никой от тях. Предполагам, че ще им се наслаждавам, когато приключа.
— Задният ти двор изглежда различно — чувам да казва някой.
Поглеждам и забелязвам Кайл Крамер, застанал на балкона на спалнята си, да гледа надолу към двора ми.
Да не би да го надървям или нещо такова? Защо винаги се опитва да говори с мен?
— Имаш малко излишно време, а? — констатира. — Забелязах, че в последните няколко седмици е доста по-тихо при теб.
Хвърлям му още един поглед и му се усмихвам кратко. Може би, ако покажа, че съм го забелязал, ще ме остави на мира.
И да, наистина беше тихо. Досега.
— Аз, такова — започва и изпъшквам мълчаливо. — Видях ви двамата с Джордан една вечер.
Спирам и отново вдигам очи, поглеждам го кръвнишки. Горещина облива врата ми, когато чувам името ѝ. От месеци не съм говорил за нея с никого.
— Кухнята ми гледа към вашата — обяснява, — беше късно, а вие бяхте на мивката.
Тялото ми се сгорещява, когато си спомням. Гледката как вървеше гола из кухнята една вечер и как не ѝ позволих да се наслади на среднощната си закуска, докато аз не се насладя на моята. Беше толкова красива.
Изправям се, стиснал зъби.
— Гледа ли ни?
— Не — изтърсва, сякаш никога не би го направил. После свива рамене. — Имам предвид, че можех, ако не бяхте слезли на пода и не се бяхте скрили от поглед.
Засмива се и ако можех да летя, вече щях да съм прехвърлил оградата и да го душа.
Той, изглежда, забелязва гнева ми и се опитва да ме успокои.
— Виж, нямах намерение да гледам, разбираш ли? Можехте да се опитате да стоите далеч от прозорците, нали знаеш? — Поклаща глава. — Просто казвам, че това беше първият път, когато те видях да се усмихваш. Изглежда, тя те прави щастлив. Но всъщност не мога да си представя, че не би ощастливила който и било е мъж.
— Млъквай, по дяволите — мърморя, навеждам се и прибирам инструментите в малката кутия.
Сериозно? Защо сме били толкова небрежни? Той е последният човек, който бих искал да я гледа.
— Е, къде отиде тя? — пита. — Май нещата между вас не потръгнаха?
Игнорирам го и си събирам нещата, за да мога да се скрия вътре.
— Как успя да прецакаш всичко, пич? — Разсмива се и отпива от бирата си. — Когато докопаш такава жена, млада, сексапилна и с тяло в толкова добра форма, не я изпускаш.
Хвърлям гаечния ключ и хуквам напред, въпреки че няма къде да отида.
— Ще ти сритам задника. Млъквай, мамка му.
— Значи сега е свободна, така ли?
— Кучи син — изръмжавам.
Той само се разкикотва. Сигурно съм много забавен.
— Определено си тъжен — казва. — Жените не са толкова трудни за ощастливяване, ако положиш известно усилие.
— Способен съм на това — тросвам се. — Но не е там въпросът. Тийнейджърките принадлежат на тийнейджърите, не го забравяй следващия път, когато срещнеш някоя такава. Тя заслужава мъж на нейната възраст.
Той кимва замислено. После ме приковава с поглед.
— Синът ти е на нейната възраст, нали? Той по-добре ли се държа с нея?
Дишам тежко, но продължавам да мълча. Той ми се усмихва половинчато и самодоволно, после отстъпва и се прибира в къщата си.
Не е там въпросът, задник такъв.
Да, мога уверено да заявя, че връзките ѝ с момчета на нейната възраст също не са били успешни, но…
Но какво? Няма да мога да ѝ дам всичко, което иска? Няма да мога да раста заедно с нея? Няма да мога да започна отначало и да създам семейство на моята възраст?
Преди два месеца всички тези аргументи звучаха правдоподобно, но след като мина известно време, вече не са толкова убедителни. Като че ли личността ми и положението ми в живота не са циментирани. Все още подлежат на промяна.
Поклащам глава. Не знам.
Не, постъпих правилно. Минаха месеци, а тя не се обади. Явно е продължила напред.
Но господи, колко ми липсва. Като че ли постоянно съм гладен, но храната не ме задоволява. В мен има празнота, която не мога да запълня сам.
Вземам кутията с инструменти и се обръщам към къщата, но когато поглеждам нагоре, виждам, че Коул седи в рамката на отворената задна врата.
8
Градински елемент, състоящ се от странични колони и напречни греди, покрити с катерливи или увивни растения. — Б.пр.