— Излизаш ли с някоя сега? — пита той.
— Мне, не и в момента. — Отпивам още една глътка. — Съсредоточил съм се върху къщата и работата.
— Аха, натъкнах се на Дъч по пътя из града и той ми каза, че изпреварвате разписанието с около две години.
Засмивам се.
— Не чак толкова…
Въпреки че се справяме доста добре. Можеш да свършиш много работа, когато не тичаш всеки ден да се прибираш при жената, която запалва тялото ти.
— Е, тя ли скъса с теб, или ти с нея? — пита Коул, връщайки разговора към Джордан.
Втренчвам се в него. Не искам да говоря по този въпрос. Искам само той да е добре. Искам да говорим за всичко друго, но не и за това.
Най-вече защото не се гордея с отговора си. Ако Джордан не си беше тръгнала, щях да я задържа толкова, колкото би искала да остане. Трябваше да се откажа от нея заради него, но не го направих. И не съм сигурен, че щях, ако беше оставила този избор на мен.
— Съжалявам — казвам вместо това. — Никога няма да разбереш колко съжалявам.
Очите му са фиксирани върху моите, а прилив на емоции, които не съм сигурен, че искам да видя, прекосява лицето му. Болка, разочарование, объркване, самота… Но също така спокойствие, твърдост и приемане.
— Когато те видях на завършването вчера, исках все още да съм ти ядосан — казва. — И се подразних, че вече не съм.
Свежда очи, а зъбчатите колелца в главата му се размърдват.
— Предполагам, че има полза от времето и разстоянието. — Усмихва ми се тъжно. — Виждаш нещата в перспектива. Имаш време да ги обмислиш.
Аха.
— Когато бях на шест — продължава, — ти загуби договор, защото дойде на бейзболния ми мач този ден. На десетия ми рожден ден премести празненството и плати всички да отидем на картинг, защото мама и едно от гаджетата ѝ започнаха да се карат вкъщи и да ме злепоставят пред приятелите ми. Когато завърших гимназия, ипотекира къщата си за втори път, за да мога да отида в колеж, а аз просто изхвърлих усилията ти в канавката.
Гърлото ми се свива. Спомня си всичко това?
— Да направиш всичко възможно, за да съм щастлив, без значение какво ще пожертваш, никога не е било трудно решение за теб. — Поглежда към мен, а гласът му е пълен с емоция. — Затова смятам, че изобщо не ти е било лесно да избереш да направиш нещо, което ще ме нарани — казва. — Знам, че ме обичаш.
Скърцам със зъби, за да запазя дишането си равномерно, и ме залива облекчение.
— Не знам доколко мога да приема всичко това, но… — Кимва. — Знам, че ме обичаш.
Оставам безмълвен. Донякъде е сърцераздирателно да гледаш сина си и да се чудиш доколко имаш заслуга за това, че е станал добър човек. Не мога да повярвам, че сега стои срещу мен, след като дори не бях сигурен дали ще ме погледне отново.
— Обичаш ли я още? — пита.
Колебая се за секунда, търся точните думи. Да, все още я обичам, но…
— По-добре ѝ е без мен — казвам му.
Той изоставя темата, без да ме притиска повече.
— Трябва да се върна утре вечер. Може ли да остана да спя тук?
— Разбира се.
Той става и отнася бирата със себе си във всекидневната.
— „Близнаците“9 играят срещу „Малчуганите“10 тази вечер — казва. — Искаш ли да ги гледаме?
Поемам си дълбоко въздух и издишам, усещам, че тялото ми се отпуска за пръв път от месеци.
— Звучи добре. Ще поръчам пица.
— С кашкавал — уточнява.
Засмивам се тихо.
— Аха, спомням си.
Изваждам телефона от джоба си и набирам номера на „Джо“, но точно тогава чувам гласа на Коул.
— Освен това, татко? — казва.
Поглеждам нагоре.
— Обичам те — заявява. — Но на никого не му е по-добре без теб.
Същата нощ се събуждам от гръмотевица, изтрещяла някъде в далечината. Не отварям очи, клепачите ми тежат от твърде многото дни, прекарани на работния обект. Обръщам се настрани и знам, че ще заспя отново, ако имам минутка спокойствие.
Вътрешността на дясната ми ръка гори от татуировката, която си направих по-рано вечерта. Двамата с Коул решихме да отидем до Рокфорд след пицата и да си направим татуировките, за които беше споменал. Той избра котва в средата на гърба, придружена от компас и моряшки възел, заобиколени от девиза „Закален от морето“ Но засега татуировката му има само очертания. Каза, че ще я оцвети, след като си я заслужи.
9
Minesota Twins — професионален бейзболен отбор от Централната дивизия на Американската лига, от Минеаполис, Минесота. Основан е през 1901 година във Вашингтон като Washington Senators, а през 1961 година се мести в Минесота и си сменя името на Minesota Twins, на градовете близнаци Минеаполис и Сейнт Пол. — Б.пр.
10
Chicago Cubs — професионален бейзболен отбор от Централната дивизия на Националната лига, от Чикаго, Илинойс. Основан е през 1876 година като Chicago White Stockings. Отборът е съосновател на Националната лига по бейзбол през 1876 година. През 1903 година сменя името си на Chicago Cubs. — Б.пр.