— Пайк, това е Дани — представям ги. — Дани, Пайк.
— Приятно ми е да се запознаем — казва тя.
— Аха, на мен също. — Той протяга ръка и двамата се здрависват.
— Е, искате ли стая? — пита отново. — Заведението черпи.
Взема последния ключ от мястото му и ни го подава.
Той се навежда, за да го вземе.
— Благодаря ти. Наистина. Много мило от твоя страна — казва ѝ.
Тя премества погледа си върху мен, знам, че очаква потвърждение, че всичко е наред. Кимвам, за да я уверя.
— Е, лека нощ тогава — пожелава ни. — Ще се видим сутринта.
Пайк ме хваща за ръката и двамата излизаме навън, а влажният августовски въздух веднага намокря ръцете ми. Той ме прегръща така, сякаш се бои да не ме изгуби, докато вървим към пикапа, за да вземем сака му и някакъв малък пакет. Засмивам се, когато забелязвам, че по целите врати и гуми все още има кал.
Отиваме до стаята, като подминаваме петте, в които настаних неохотно Тайлър и дамите му, и чуваме музика, разговори и смях от няколко от тях. Подминаваме още една стая с дръпнати завеси, но светлината от телевизора прониква през плата.
Нагоре по тротоара един от редовните клиенти, Питър, се приближава до машината за кока-кола с меч, закачен върху голия му гръб, и обут в обичайните си черни кожени панталони.
— Какво е това, по дяволите? — промърморва Пайк и поглежда към мен.
— Това е Питър — казвам и се любувам на черната коса на мъжа, стигаща почти до кръста му. — Тук е всеки уикенд, на ЛАРП11.
Пайк присвива вежди и ме поглежда.
— Ролеви игри на живо — обяснявам. — Понякога си води красива елфическа принцеса и двамата се забавляват по нестандартен начин. Чува се през стените.
Той изсумтява, стигаме до стаята и отключва вратата. Пристъпвам вътре и отивам до нощното шкафче, за да светна лампата, докато той затваря и заключва.
— Мога ли да те прибера вкъщи утре? — пита. — Нетърпелив съм.
Поглеждам нагоре към него.
— За какво си нетърпелив?
Той само се усмихва.
— За всичко, предполагам.
Подхвърля ми някаква кутия и аз се протягам да я уловя.
— Какво е това? — питам.
— Отвори го.
Отивам до мивката, поглеждам в огледалото и отлепям тиксото. Разкъсвам кутията и изваждам три касетки, които ме карат веднага да се ухиля.
— Намерих малко осемдесетарска музика, която ми понася — казва и се приближава зад мен, докато оглеждам новите попълнения в колекцията си.
— „Ей Си/Ди Си“ — прочитам етикетите. — „Металика“… „Бийсти Бойс“.
Поглеждам нагоре към него, а той се навежда да ме целуне. Затварям очи, чувствам се замаяна. Чудя се колко ли му е било трудно да ги намери. Надявам се, че много.
Потупвам езика му с моя, целувката ни става нажежена и силна, протягам се и хващам тила му, без да го пускам.
Той си поема дъх през зъби, усещам как се надървя в джинсите си.
— Скъпа, обиколил съм цялата шибана Вирджиния — задъхва се. — Трябва да взема душ.
— Ще вземем заедно, после — казвам, спомнила си за случката на кухненската маса отпреди два месеца, когато също искаше първо да вземе душ.
Оставям касетките на плота, притискам гръб към него и простенвам.
Той ме целува и се дръпва съвсем леко, за да ме погледне в очите.
— Не е имало друга, откакто замина — казва ми.
Примигвам нагоре към него.
— Знам. Но не мога да кажа същото за себе си.
Лицето му помръква, а челюстта му се напряга.
Приковавам го със съжалителен поглед.
— Липсваше ми и на Четвърти юли се понапих и си чукнах среща с ръба на бюрото в стая сто и осем — казвам му. — Беше много страстен.
Той се разсмива, а тялото му се разтриса зад мен.
Всъщност не го направих, но на няколко пъти се изкуших. Само че когато затварях очи, виждах само него и се чувствах жалка да мастурбирам заради мъж, за когото си мислех, че не ме иска.
Така че си останах целомъдрена, а сега съм готова да се развихря.
Той ме завърта и ме вдига, а аз увивам крака около кръста му, докато ме носи към леглото. Оставя ме да полегна, изхлузва тениската през главата си и поглежда надолу към мен, докато разкопчава колана си.
Но изведнъж нещо се удря в стената зад леглото много силно и бързо, а пронизителни стонове и изскимтявания пронизват стените. Двамата застиваме и се ослушваме, докато Питър и неговата принцеса го правят в съседната стая, като удрят таблата на леглото в стената и карат нашата табла да подскача напред-назад.
Очите му се разширяват.
— О, наистина са шумни.
Аха.
После поглежда надолу към мен с палаво пламъче в очите.