— Чувам те, Кейти. Но трябва да покажем на съпруга ти, че говорим сериозно и че наистина съм тук, в къщата, с теб и децата.
— Те са на две, три и четири годинки — промълви майката. Изхлипа, но се насили да не заплаче. — Още са съвсем малки. Дечицата ми.
Господин Ред пъхна пистолета си в кобура.
— Хайде, стига! Не искам да наранявам децата. Обещавам, че няма да им се случи нищо.
Беше доволен как се развиват нещата до този момент. Кейти изглеждаше умна, а децата бяха кротки. Хубаво семейство бяха тези Бартлет. Точно както бе обяснил Мислителя.
— Искам ти да залепиш устите на децата със скоч лента — каза господин Ред на Кейти Бартлет. Подаде й дебела ролка.
— Те няма да вдигат шум, обещавам ви — рече тя. — Добри деца са.
Господин Ред я съжали за момент. Беше красива и приятна дама. Сети се за семейството от филма Животът е прекрасен.4 Той се обърна към децата:
— Това е лепяща лента и сега ще изиграем една игра. Ще бъде много интересно.
Две от децата го изгледаха неразбиращо, но тригодишното засия:
— Летяща лента?
— Да, точно така, летяща лента. Сега мама ще сложи от нея на устите ви. После ще заснеме филмче, за да може татко да ви види как изглеждате.
— А после? — попита Денис, четиригодишният, който изглеждаше заинтригуван от играта. — Ще правим смешки на татко ли?
Господин Ред се засмя. Дори господин Уайт се подсмихна. Децата бяха сладки. Надяваше се да не се наложи да ги убие след няколко минути.
16.
Някой щеше да бъде убит след няколко минути. Беше 8:12. Обирът във Фолс Чърч се развиваше според очакванията и не можеше да бъде спрян.
Госпожица Грийн държеше автоматичния си пистолет насочен срещу двете изплашени касиерки — и двете бяха към двайсет и пет годишни.
Господин Блу вече бе в кабинета на управителя на клона на „Фърст Юниън“. Обясняваше правилата на играта на „истина или последствия“ на Джеймс Бартлет и помощник-управителката.
— Нали никой няма паникбутони край себе си? — попита господин Блу с припрян писклив глас, който трябваше да внуши, че той е напрегнат, едва ли не готов да изпусне нервите си. — Това би било сериозна грешка, а ние не можем да си позволим грешки.
— Нямаме паникбутони — отвърна управителят на клона, който изглеждаше достатъчно умен и готов да съдейства. — Щях да ви кажа, ако имахме.
— Не сте ли слушали обучаващите касети на Американското общество за индустриална сигурност? — попита Блу.
— Н-не, не съм — заекна смутено управителят. — Съ-съжалявам.
— Е, тяхната препоръка номер едно е по време на обир да се проявява съдействие, за да не пострада никой.
Управителят кимна бързо:
— Съгласен съм с това. Слушам ви. Готов съм да ви съдействам, сър.
— Ти си много умен за банков управител. Всичко, което ти казах за семейството ти — в момента наш заложник, — е абсолютната истина. Искам ти също да ми казваш истината. Иначе ще има неприятни последствия. Това значи никакви скрити аларми, никакви белязани пари, никакви пакети с боя, никакви скрити камери. Ако някъде има камера, която ме записва, кажи ми веднага.
— Знам за обира на „Ситибанк“ в Силвър Спринг — рече управителят. Широкото му четвъртито лице бе почервеняло. Едри капки пот капеха от челото му. Сините му очи примигваха неспирно.
— Гледай компютърния екран — каза господин Блу и го посочи с пистолета си. — Гледай!
Стартира се някакъв филм и управителят видя жена си, която залепваше с черна лента устите на трите им деца.
— О, боже! Знам, че управителят в Силвър Спринг се е забавил. Хайде да действаме — обърна се той към мъжа с маската. — Семейството ми е всичко за мен.
— Знаем, че е така — рече Блу и се обърна към помощник-управителката. Насочи пистолета си към нея. — Няма да се правите на героиня, нали, госпожице Колинс?
Тя поклати глава и червените й къдрици се полюшнаха:
— Не, сър, няма. Парите са на банката, не са мои. Не си струва да умирам заради тях. Няма да умра и заради децата на господин Бартлет.
Господин Блу се усмихна под маската си:
— Взехте ми думите от устата.
Обърна се към управителя.
— Аз имам деца, ти имаш деца. Не искаме те да останат без баща — каза той. Това бе реплика на Мислителя и му изглеждаше много впечатляваща. — Хайде да действаме!