Две или три ужасяващи минути преминаха по този начин. Нищо не беше наред, изобщо не беше. Всичко бе ужасно, по-ужасно не бих могъл да си го представя.
Устните на Джени посиняха, от устата й се процеждаше слюнка. После тя изгуби контрол над пикочния си мехур и се изпишка на пода. Още не можеше да говори.
Бях изпратил Деймън горе да извика помощ. Десетина минути след като гърчът на Джени премина, линейката пристигна. Засега гърчът бе само един. Молех се на бога да не последва втори.
Двамата парамедици5 дотичаха в мазето, където аз още стоях коленичил на пода до Джени. Държах едната й ръка, Нана — другата. Бяхме пъхнали възглавница под главата й и я бяхме завили с одеяло. Това е невъзможно — повтарях си наум. — Не може да се случва.
— Вече си добре, скъпа — прошепна Нана.
Джени я погледна.
— Не, не съм, Нана.
Вече бе напълно в съзнание, изплашена и объркана. Беше и притеснена, че се е подмокрила. Знаеше, че нещо странно и ужасно й се е случило. Парамедиците бяха внимателни и я успокояваха. Провериха жизнените й показатели: температура, пулс, кръвно налягане. После единият постави система на ръката й, а другият донесе набор за интубация и обдишване.
Сърцето ми още препускаше бясно. Чувствах се, сякаш самият аз ще спра да дишам.
Разказах им какво се е случило.
— Имаше силни спазми в продължение на около две минути. Крайниците й бяха като вкочанени. Очите й бяха обърнати назад. — Обясних им за боксирането и за удара над лявото й око.
— Наистина прилича на гърч — каза жената от спешна помощ. Зелените й очи гледаха съчувствено, успокояващо. — Може да е било от удара, даже и да е бил съвсем лек: ъгълът също е важен. Трябва да я откараме в „Сейнт Антъни“.
Кимнах в съгласие, после с ужас видях как стегнаха малкото ми момиченце на носилката и го понесоха към чакащата линейка. Краката ми се огъваха. Тялото ми беше схванато и виждах само пред себе си.
— Трябва да пуснете сирената — прошепна Джени на парамедиците, докато я качваха отзад в линейката. — Моля ви!
И те я пуснаха — по целия път до болницата „Сейнт Антъни“. Знам това, защото пътувах с Джени.
Най-дългото пътуване в живота ми.
21.
В болницата направиха на Джени ЕЕГ6, после най-пълния неврологичен преглед, доколкото бе във възможностите им по това вечерно време. Провериха черепно-мозъчните й нерви. Накараха я да върви по права линия, после да скача на един крак, за да проверят за наличие на атаксия7. Тя изпълни всичко, което й казаха, и вече изглеждаше по-добре. Но аз я гледах, сякаш може внезапно да се разтресе отново.
Точно когато прегледът свърши, Джени получи втори гърч. Беше по-дълъг и по-силен от първия. Нямаше да е по-ужасен, дори и да се беше случил на мен. Когато най-после се уталожи, дадоха на Джени валиум8. Сестрите и лекарите бяха много внимателни, но загрижеността им ни плашеше. Една сестра ме попита дали Джени е имала някакви симптоми преди гърча, например замъглено виждане, главоболие, гадене, загуба на координацията. Не бях забелязал нищо необичайно.
Когато приключи прегледа, доктор Боун от спешното отделение ме дръпна настрана.
— Ще я оставим тук тази нощ за наблюдение, детектив Крос. Малко предпазливост не е излишна.
— И аз така мисля — отвърнах. Още треперех, виждах го по ръцете си.
— Може да се наложи да остане и по-дълго — добави доктор Боун. — Трябва да й направим някои изследвания. Не ми харесва фактът, че получи втори гърч.
— Така е. Разбира се, доктор Боун. И на мен не ми харесва.
На четвъртия етаж имаше свободно легло и аз придружих Джени. Според политиката на болницата тя трябваше да се качи дотам на носилка, но поне аз я бутах. Беше отпусната и необичайно мълчалива, докато пътувахме нагоре с асансьора. Не ми зададе никакви въпроси, докато не останахме сами зад завесата в болничната стая.
— Добре — каза тя тогава. — Кажи ми истината, тате. Трябва да ми кажеш всичко. Истината.
Поех си дълбоко дъх.
— Ами навярно имаше това, което се нарича тежък епилептичен гърч. Два такива. Понякога се случват подобни неща, миличка. Съвсем неочаквано, както тази вечер. Може ударът на Деймън да има нещо общо.
Тя се намръщи.
— Той почти не ме докосна. — Взря се в очите ми, опитвайки да отгатне истината. — Добре — каза след малко. — Това не е лошо, нали? Поне още съм тук, на планетата Земя.
7
Разстройство на координацията на движенията вследствие увреждане на нервните центрове. — Б.пр.