— Няма по-хубаво място от дома — прошепна тя накрая. — Точно като във „Вълшебникът от Оз“. — Обърна се към мен: — Даже си свалил хвърчилото с Батман и Робин от дървото. Слава богу!
Засмях се и усетих блаженството, което се разля по тялото ми. Знаех какво е това. Вече не се страхувах, че може да загубя Джени.
— Всъщност Нана се покатери да го свали — казах аз.
— Я стига! — засмя се Нана и размаха длан срещу мен.
Последвахме Джени вкъщи и тя веднага взе на ръце котката Роузи. Притисна я към себе си, а Роузи я близна по лицето. После Джени бавно затанцува с котката — точно като на вечерта на кръщенето на Алекс.
И запя тихо:
— Розите са червени, теменужките са сини, а аз съм тъй щастлива у дома, обичам ви всички.
Беше толкова хубаво и успокояващо да я гледам. Да, Джени Крос, няма по-хубаво място от дома. Може би затова работя толкова много, за да го защитя.
Но пък май пак разсъждавам прекалено, както винаги, такъв съм си аз.
74.
Отидох в офиса на ФБР рано на следващата сутрин. Целият етаж бе пълен с факсове, телефони, компютри и енергия — добра и лоша. Вече бе съвсем ясно, че Мичъл Бранд не е нашият човек и че навярно е бил натопен нарочно от някого.
Бетси Кавалиър се бе върнала на работа. Имаше тен, ведра усмивка и изглеждаше отпочинала. Зачудих се за момент къде ли е ходила, но после ме отнесе вихърът на разследването.
Затрупаният с оборудване оперативен център на ФБР си беше на мястото, но сега три или четири от стените бяха покрити с евентуални версии. Гледната точка на ФБР бе, че трябва да се провери всяка вероятност, дори и най-нищожната. Директорът вече бе обявил официално, че това е най-мащабното издирване в историята на Бюрото. Корпоративна Америка упражняваше огромен натиск. Същото се бе случило и след като Юнабомбър11 бе убил бизнесмен от Ню Джърси в началото на деветдесетте.
Прекарах по-голямата част от деня в една стая без прозорци, където изгледах безброй диапозитиви заедно с няколко агенти и други детективи от полицията. На екрана постоянно се сменяха лицата на заподозрени, после ги класифицирахме в три категории: отхвърлени, вероятни и изключително вероятни.
В шест часа вечерта старши агент Уолш проведе съвещание, на което обсъдихме възможността престъпниците да нанесат следващия си удар скоро. Бетси Кавалиър закъсня за срещата. Тя седна отзад и само наблюдаваше.
Двама специалисти по поведенческа психология от ФБР бяха съставили списък с потенциални бъдещи мишени на Мислителя. Списъкът включваше многонационални банки, други големи застрахователни компании, компании за кредитни карти, конгломерати от сферата на комуникациите и фирми от Уолстрийт.
Един от психолозите — д-р Джоана Родман, заяви, че обирите демонстрират жлъч и омраза, подобни на които тя самата не била срещала. Каза, че престъпниците се наслаждават на това, че успяват да надхитрят властите и че вероятно са гладни за слава и известност.
После д-р Родман направи най-дръзкото си предположение. Смяташе, че Мислителя ще нанесе нов удар.
— Готова съм да се хвана на бас — каза тя. — А не съм човек, който често се обзалага.
Мълчах през по-голямата част от съвещанието. Предпочитах да седя и да слушам. Така бях успял да завърша университета в Джорджтаун, а после и „Джон Хопкинс“.
Агент Кавалиър обаче не го прие.
— Доктор Крос, какво смятате за вероятността Мислителя да атакува отново? — попита тя малко след като д-р Родман бе завършила изложението си. — Вие бихте ли се обзаложили?
Погладих брадичката си и си спомних, че имах този тик в училище. Поизправих се на мястото си.
— Аз също не обичам да правя облози. Мисля, че списъкът с потенциалните мишени е доста изчерпателен. Съгласен съм с повечето от казаното. Един човек ръководи всичко това. Той ангажира различни екипи за отделните задачи.
Намръщих се леко на Бетси, после продължих:
— Считам, че първите обири и убийства са целели да ужасят всички. Така и стана. Но в случая с „Метро Хартфорд“ екипът е трябвало да действа бързо и ефективно без кръвопролития. Не открих доказателства за злоба и омраза в това отвличане. Не и като съдя по казаното от заложниците. Това е различното в сравнение с банковите обири. Фактът, че никой не е бил убит, ме кара да вярвам… че всичко е свършило. Че това е краят.
11
Прозвище на Теодор Качински — изпращал бомби по пощата от 1978 г. и заловен след мащабна операция на ФБР на 3.IV.1996 г. в Монтана. — Б.пр.