— Вчера — отвърнах.
— Три пъти за последните двайсет часа — добави майка ми. — Страхувам се за нея.
— Вече три пъти? — Господин Джордж се спря. — И кога е бил последният път?
— Преди около час — отговорих на въпроса му. — Или поне така си мисля.
Откакто събитията започнаха да се случват едно след друго, бях загубила всякакво чувство за време.
— Значи ще разполагаме с известно време, за да се подготвим.
— Не е възможно да вярвате на всичко това — включи се леля Гленда. — Господин Джордж! Познавате Шарлот. А сега погледнете това момиче тук и я сравнете с моята дъщеря. Наистина ли вярвате, че пред вас стои номер дванайсет? Рубин, надарен с магията на гарвана, затваря кръга сол мажор, който дванайсетте образуват. Вярвате ли?
— Е, все пак съществува такава вероятност — каза господин Джордж. — Макар мотивите ви да ми се струват повече от странни, госпожо Шепърд.
— Това си е ваш проблем — отвърна майка ми хладно.
— Ако наистина сте искали да предпазите детето си, тогава не е трябвало да я държите толкова години в неведение. Да се пътува във времето без никаква предварителна подготовка е много опасно.
Мама прехапа устни.
— Просто се надявах, че Шарлот е тази, която…
— И наистина е тя — извика леля Гледна. — От два дни има ясни симптоми. Всеки момент може да се случи. Може би се случва точно сега, докато ние тук си губим времето да слушаме напълно изсмуканите от пръстите истории на завистливата ми по-малка сестра.
— Може би за разнообразие трябва да размърдаш малко мозъка си, Гленда. — Изведнъж майка ми звучеше уморено. — Защо ми е да измислям подобни неща? Кой освен теб би причинил това доброволно на детето си?
— Настоявам… — Изречението на леля ми увисна във въздуха и тя не доизказа за какво настоява. — Всичко това ще се окаже злонамерена измама. Веднъж вече имаше саботаж и добре знаете докъде доведе това, господин Джордж. А сега, толкова близо до целта, не можем да си позволим повече издънки.
— Не мисля, че ние сме тези, които решават. Моля, последвайте ме, госпожо Шепърд. И ти също, Гуендолин. — След кратък смях той добави: — Не се страхувай, откачените езотерични псевдоучени и фанатични заговорници не хапят.
Глава 7
Бяхме поведени нагоре по едни стълби, а после по един дълъг коридор, който много пъти правеше завой от четирийсет и пет градуса и понякога се налагаше да изкачим по няколко стъпала надолу или нагоре. Гледката от малкото прозорци, покрай които минавахме, всеки път беше различна: понякога се виждаше голяма градина, понякога друга сграда или малък заден двор. Беше безкрайно дълъг коридор, на места покрит с паркет, а на други — с каменна мозайка, който водеше покрай множество заключени врати, столове, наредени в дълги редици покрай стената, картини с маслени бои, шкафове, пълни с порцеланови фигури и подвързани с кожа книги, статуи и рицарски доспехи. Всичко изглеждаше като в музей.
През цялото време леля Гленда хвърляше на майка ми отровни погледи. От своя страна майка ми игнорираше сестра си, доколкото бе възможно. Беше бледа и изключително напрегната. За малко да хвана ръката й, но тогава леля Гленда щеше да забележи колко се страхувам, а това бе последното, което исках.
В никакъв случай не бе възможно все още да се намираме в същата къща. Според интуицията ми бяхме минали поне през три други къщи, когато най-сетне господин Джордж спря и почука на една врата.
Залата, в която пристъпихме, бе изцяло облицована с тъмно дърво, подобно на нашата трапезария.
Таванът също бе от тъмно дърво и стените почти изцяло бяха украсени с красива дърворезба, която на отделни места бе оцветена. Мебелите също бяха тъмни и масивни. Обстановката би трябвало да изглежда мрачна и зловеща, но през високите прозорци отсреща струеше дневната светлина и се разкриваше гледка към цъфтяща градина. Дори зад стената в дъното на градината можеше да се види блестящата на слънцето Темза.
Но не само гледката и светлината придаваха жизнерадостност, а и дърворезбата излъчваше веселие, въпреки няколкото демонични лица и черепи. Изглеждаше сякаш стените бяха живи. Лесли щеше да си умре от радост да претърси хилядите сякаш истински розови пъпки, архаичните плетеници и забавните животински глави за тайни механизми. Имаше лъвове с крила, орли, звезди, слънца и планети, дракони, еднорози, елфи, феи, дървета и кораби, всяка дърворезба сякаш по-жива от останалите.