Устните му се изкривиха в горчиво-сладка усмивка.
Ето че съдбата го бе спасила от враговете и му бе отредила живот. За да се бори поне още един ден. И да обича поне още една нощ, добави след малко в ума си.
Може би щеше да е нужно да направи и двете — с жена като неговата Барет.
Устните му леко трепнаха и той отново потъна в сънищата си — ярки, пищни и изпълнени със сладострастни видения.
Тя беше във всеки сън.
Тя се поклащаше в сянката на чергилото, усещайки под себе си бавно движещата се грамада от стоманени мускули.
Реши, че пътуването може да се приеме за приятно, стига човек да свикне с полюшването.
Погледна надолу и видя, че лицето на Пейгън е огряно от слънце. Надигна се и намести чергилото така, че да му прави сянка. При това движение той се размърда, обви кръста й с ръка и намести глава в свивката на коляното й.
Дъхът й секна. Опита се да се освободи, но носилката беше толкова тясна, че едва имаше място за двамата. Още повече, че Пейгън лежеше напреки и тя трябваше да свие краката си.
Барет стисна зъби и се опита да не обръща внимание на тежко отпуснатата му ръка. Слонът се наведе, за да избегне един издаден камък, и телата им се притиснаха плътно едно до друго.
— М-м-м — пръстите му се плъзнаха нагоре, после надолу. — Меджик?
Тя се намръщи. Значи той си мислеше, че тя е маймуна? Тихо измърмори нещо и избута ръката му.
След няколко секунди той въздъхна и отново премести ръката си по-нагоре.
Този път пръстите му се разтвориха и обгърнаха заоблените й гърди.
— М-м-м — той леко потърка с палеца си едното зърно, което мигновено настръхна, и смутолеви нещо на хинди. Пръстът му продължи да си играе, от което в стомаха й и по-надолу избухна горещ пламък. Мили Боже, как можеше този мъж да предизвиква у нея такива усещания?
— А-а-а… Съвършенство, в името на всички богове! Мита?
Това вече преля чашата! Синьо-зелените й очи за мятаха мълнии, тя се дръпна назад, като рязко бутна ръката му върху неговото бедро.
Само след миг нейната ръка бе притисна до него, след което започна бавно да се придвижва нагоре, към бързо издуващите се между бедрата шоколадовокафяви бричове.
Тя забрави да диша, освирепяла от гняв. Дори и насън този мъж не преставаше с дяволските си номера! Тя се опита да се освободи, но пръстите му стискаха ръката й като стоманени клещи. В следващия момент той постави ръката й върху слабините си, където желанието вече пулсираше в изгарящи пръстите й тласъци.
Тя изпусна дъха си с шумна въздишка.
Мили Боже, този мъж беше огромен! И с всяка секунда нарастваше все повече!
Как можеше да се справи с положението, без да събуди? Още повече, когато и нейната кръв запрепуска по вените! Пръстите й поеха изгарящата горещина, а съзнанието се изпълни с сладостни видения. Как ли щеше да се почувства, какво ли щеше да бъде, ако той…
Отново се опита да освободи ръката си и да се отдръпне в единия ъгъл на поклащащата се howdah18.
Без успех.
Пейгън сънено измърмори нещо. Възбуденият му член потреперваше под пръстите й.
Единият му клепач се повдигна и Барет бе пронизана от тъмния му блестящ поглед.
— Да, да-а… тихо каза той, гласът му бе плътен и опияняващ като силен ром. — Аз заспивам и първото нещо, което правиш, е да използваш съня ми. Каква авантюристка си ти, Angrezi.
Барет ядосано изсумтя, отдръпна се назад и се сви в ъгъла колкото бе възможно по-далече от Пейгън. Но за съжаление не беше достатъчно далече.
— Аз… нищо такова не съм направила, грубиян такъв! Ти беше този, който… — млъкна цялата изчервена и неспособна да продължи.
Пейгън се усмихна дяволито.
— Предлагам ти да престанеш да се дърпаш назад, защото всеки момент тази howdah ще се обърне. — Гласът му беше възвърнал силата си и той отново говореше с обичайния си властен тон. Въпреки това тя не се ядоса от това, както преди. Само леко се подсмихна.
— Виждам, че вече се възстановяваш и си все така непоносим.
— Не съвсем — отговори той, — но работя по въпроса. — Размърда се и внезапно застина, изведнъж усетил какво стиска ръката й толкова здраво. — Имам чувството, че в главата ми скача стадо маймуни. А… рамото ми… Какво стана?
— В рамото ти беше забита кама от веддите и ти загуби много кръв. Но раната е спокойна и спря да кърви.
— Без отрова?
— Изглежда.
Мита беше казала, че ако острието е било потопено в отровния сок на някое растение, досега Пейгън трябваше да е мъртъв.
Той бавно прокара ръка по очите си.
— Спомням си… почти нищо. Ти ли се грижи за мен? Защо не Мита?