Да, тя ставаше. С нея щеше да се получи много хубаво.
Когато вземеше рубина.
Втора част
ЦЕЙЛОН
Сега ще ви разкажа нещо за острова (Цейлон)… кралят… притежава най-хубавия рубин в целия свят — със сигурност най-хубавият, който някога е бил или ще бъде намерен. На дължина е около човешка длан, а на широчина — колкото мъжка ръка. Това е най-блестящият предмет, който може изобщо да се види някъде; няма нито един дефект и е с ореол от червени отблясъци като от огън… Казвам ви самата истина — Великият хан е изпратил хора при този крал да му кажат, че ханът иска да купи рубина и ще го заплати с цял един град. Но кралят не искал да се раздели с него, защото скъпоценният камък бил наследство от предците му. Ето защо ханът не можел да го купи на никаква цена.
10.
Югозападният бряг на Цейлон
Април 1865 година
Всички изчадия на ада! Ама че горещина!
Високият мъж с черна превръзка на окото се изправи намръщен, след като бе огледал редицата чаени филизи, и смачка един комар върху ръката си. Той бавно свали бялата си муселинена риза и се пресегна да разтрие схванатите си рамене. По врата и по мощните му, бронзови от слънчевия загар гърди, лъщяха струйки пот.
Да, дяволски горещо беше, дори и за тропически Цейлон! Англичанинът с блестящи черни очи се наведе да разгледа друг млад чаен храст и лицето му се свъси още повече. Видя същото, както и при другите три храста и това засили раздразнението му.
По-горните листа бяха сухи и сбръчкани. Долните вече бяха загинали.
От гърлото на Пейгън наизскачаха многобройни псувни на няколко езика. Още една седмица при такова време и цялата проклета реколта ще бъде загубена!
Той видя как един от тамилските работници го стрелна с прикрит поглед, наполовина изплашен и наполовина изпълнен с любопитство, а после направи някакви движения, предназначени да го предпазят от злите духове.
Виконтът се обърна и се опита да сподави гнева си.
Но тук той не беше виконт Сент Сир, а просто Mahattaya10 за неговите работници и Lat-sahib за всички други. Тук той беше само Пейгън, един дяволски безочлив и авантюристичен чужденец, който парадираше с богатството си, като работеше заедно със събирачите на чай гол до кръста в най-горещите часове по пладне и отказваше да сложи жилетка, риза и тропически шлем, а понякога дори обличаше дрехи местно производство. Тук той беше само чаен плантатор, който спеше неспокойно или пък изобщо не спеше, а по цели нощи обикаляше дебнешком из плантацията като леопардите, чиито ревове изпълваха нощната тъмнина в джунглата.
Мрачно опипа новата розова кожа над лявата си скула. Тя все още беше набръчкана и го болеше, защото мускулите на лицето му се бяха стегнали след часовете, прекарани с присвити срещу слънцето очи.
Но все пак той беше запазил окото си. Това не беше в плановете на оня кучи син, който тогава го нападна в гръб.
Очите му се притвориха при нахлулия спомен за това колко за малко се бе разминал със смъртта през онази нощ преди около осем седмици. Почти полудял след трите дълги месеца на кораба на път от Англия, той беше пропуснал да вземе обичайните предпазни мерки, когато слезе на сушата. Несъмнено успехът му в ролята на раджата на Ранапур го беше направил прекалено самоуверен.
Но тримата мъже, които се нахвърлиха отгоре му в мръсната уличка в Коломбо, бяха всичко друго, но не и небрежни. Двуострите им ками бяха добре наточени и готови за работа.
Това нападение беше при самото му пристигане. Веднага след това последваха множество произшествия — нападения срещу работниците му, кражба на пари, разрушаване на съоръжения и изкореняване на чаени насаждения. Безспорно, зад всичко това стоеше Джеймс Ръксли. Омразата му към Пейгън датираше от спора им преди години дали да се отглежда мак в близост до имението на Пейгън в Северна Индия. Тогава Пейгън спечели битката и не позволи да се сади мак в неговите земи.
Но не спечели войната. Прекрасната къща и всички земи бяха безвъзвратно загубени по време на Големия бунт преди осем години. А и Ръксли не бе човек, който ще забрави такава обида. През онзи горещ летен ден той беше наистина победен и публично опозорен пред местните жители, които гледаха как Пейгън изкоренява всички смъртоносни насаждения и ги подпалва и открито му се присмиваха.
Ръксли, разбира се, се върна. Беше се промъкнал в главната постройка под прикритието на нощта и почти успя да пререже гърлото на Пейгън, докато трима от наемните му убийци с усилие удържаха жертвата. Но все пак Ръксли не успя. В последвалата битка той загуби два зъба, част от малкия си пръст, както и много кръв.