— Нямам представа — отвърна Сент Сир, после взе парче плат и го потопи в съда с гореща вода, който Нихал бе донесъл. Започна внимателно да почиства челото й, доволен, че тя е в безсъзнание, защото промивката с карболова киселина, макар и разредена, беше много болезнена. Надяваше се да свърши, преди тя да е дошла в съзнание.
Забеляза, че пръстите му не го слушат както трябва и това направо го разяри.
Нихал също го забеляза и каза:
— Най-добре Тигърът да внимава за тази жена. Никак не е добре, че идва от залива. Yakkini12 — дяволска жена, сигурен съм! Ръксли на два пъти вече праща мъже, които дойдоха от морето, и това mahattaya добре го знае.
Очите на Пейгън се превърнаха в две черни цепки.
— Благодаря за напомнянето, Нихал, едва ли мога да го забравя. Донеси ми гарафата с уиски и една чаша. Май че ги оставих в сушилнята. Тя скоро ще дойде на себе си и трябва да й развържа езика. А, не забравяй да вземеш и проклетата хининова отвара.
— Бързам, сахиб. Ето, вече ме няма — отвърна главният слуга на Пейгън и бързо напусна стаята. Тъмнокафявите му очи бяха присвити, но каквито и мисли да го тревожеха, той не каза нито дума повече.
Пейгън откопча долните кукички на корсета. Откри се бялата кожа, която бе прорязана тук-там от тъмночервени ивици, явно от пристягането.
Той с усилие сподави желанието си да започне нежно да целува тези тъмночервени места и да облекчи болката й. Ръцете му отново се разтрепериха, а по гърдите му се стече струйка пот.
Почувства се замаян от нов пристъп на треската.
Пред очите му заплуваха видения, а стаята изведнъж се завъртя.
Проклетите кошмари, каза си мрачно. Сега няма да е в състояние да направи каквото и да било, докато не мине кризата. Трябваше да даде пушката на Нихал. В това време жената в леглото започна да се разделя на два неясни образа.
Успя да разкопчее и последните кукички. Сякаш на сън усети топлината й да прелива в пръстите му.
Горещо, толкова горещо…
Започна да трепери. Изведнъж го смрази вледеняващ студ. Топлина, да, ето за какво копнееше сега — за нейната топлина. За косата й, разпиляна по гърдите му, за дългите й крака, които да се сключват на гърба му, за мекотата на тялото й, което да го приема в себе си.
Без да съзнава, започна да ругае. С усилие се изправи и отвори бутилката с карболова киселина. Ръцете му трепереха толкова неудържимо, че му трябваха десет минути да промие раната.
Най-накрая свърши. От напрежение лицето му беше станало тъмночервено. Намери фустата й и я метна върху голото й тяло. Страхуваше се да я докосва и за това не направи нищо повече.
Страхуваше се, че ако веднъж я докосне, няма да може да спре.
Отметна мрежата против комари и излезе навън. Зад себе си сякаш затвори със стена от тръни една Спя ща красавица.
„Много по-красива, човече. Пък и не е Спящата красавица.“ Треската му се засили. „Бъди искрен докрай! За щото и ти не си Принц!“
14.
Лампата с кокосово масло се люлееше в ръцете на Пейгън, когато той бутна вратата на стаята дванадесет часа по-късно. Остави я с трясък на пода и се наведе над жената в леглото. Тя все още спеше дълбоко. В почивките между пристъпите той бе почистил и промил с карболова киселина раната още два пъти. Отдавна се бе убедил, че тук, в тропиците, хигиената може да спаси човешкия живот.
Внезапно се намръщи. Дръпна черната превръзка от окото си и започна да масажира мускулите на лявата си скула, които го боляха след прекарания на слънце ден.
Скоро трябваше да тръгне за Уиндхевън. Ако жената все още не беше в състояние да пътува, той трябваше да я остави тук с Нихал, но никак не му се искаше да стане така, защото единствена тя можеше да обясни цялата тази бъркотия.
Сенките и причудливите отблясъци на лампата затанцуваха по лицето му сякаш излято от мед. Дори три дни са дълъг срок, когато наблизо е забелязван на два пъти тигър. Освен това проклетият шаман продължаваше да насъсква местните жители.
Да, щеше да й даде най-много два дни и нито минута повече. Заради мусона, който можеше да започне всеки момент.
Той свали превръзките от челото й като с всички сили се стараеше погледът му да не се отмества.
В началото бе решил да махне корсета й, но после се отказа. Не беше сигурен, че ще успее да се спре, след като е започнал да я съблича…
Съсредоточи се върху раната й, която, слава Богу, беше спокойна. По средата беше най-дълбока и все още кървеше, но не толкова силно, колкото бе предполагал. За щастие нямаше и следа от възпаление. Белегът, естествено, нямаше да бъде много красив. Силен удар е дебело въже, освен ако не грешеше. Значи неговата Ева си има добри приятелчета, така значи?