„Дванадесет души — преброи ги той. — Това значи, че ще има поне три-четири пушки. Без да броим моята“.
Хладните му очи напрегнато и внимателно оглеждаха натоварените животни. Те бяха натоварени с оризовите запаси за Уиндхевън, а също така и с многобройните хитри изобретения, които Пейгън бе внесъл в Цейлон за чаената си фабрика.
Но какъв щеше да бъде пътят му? През низините ли смяташе да премине или имаше нещо друго наум?
От слугите не бе излязла никаква информация въпреки че при последното им отиване до селото здравата се бяха почерпили с оризова ракия. Но тъй като за Деверил Пейгън се знаеше, че е дяволски пестеливо на думи копеле, това едва ли учуди някого.
Онези кретени на брега бяха оплескали работата. Пейгън въобще не се бе усъмнил, че ще стане така.
Мъжът, скрит зад изсъхналата beru14 трева се намръщи. Кокалестите му пръсти заредиха пушката и той бавно вдигна дулото и внимателно се прицели в слабото, жилаво тяло на помощника си.
Пръстите му докоснаха спусъка. Как копнееше Пейгън в този миг леко да го дръпне и да види как слугата му се строполява на земята! Така както се бяха строполили и предишните — в Алхабат, в Лукнау, в Патна. Спомените не преставаха мъчително да навестяват паметта му.
Но сега Пейгън трябваше да почака.
Един ден щеше да настъпи часът, в който рубинът ще бъде негов. Въпреки грандиозните планове на Ръксли.
Защото този камък можеше да принадлежи единствено и само на него — Деверил Пейгън.
25.
Барет все още се мъчеше да се справи с корсета си, който най-после бе успяла да изкопчи от пръстите на Меджик, когато внезапно чу шум в коридора. Тя замря по голите й рамене пропълзяха тръпки.
Само един човек можеше да предизвика такова усещане у нея.
Барет се опита да промуши и последната връзка.
— Не си въобразявай, че докато сме в джунглата, ще носиш тази дяволска дреха, чуваш ли!
Пейгън бе застанал на прага на вратата. Гледаше я сурово и властно.
— Ще бъда облечена така, както пожелая аз, господин Пейгън. Вие определяте пътя и посоката, но що се отнася до облеклото ми, определям го аз.
— Така ли? — очите му заблестяха. — Тогава нека ти разясня някои неща, Angrezi. Ти ще облечеш това, което аз реша, дори ако ти заповядам да останеш без дрехи.
Барет леко повдигна вежди.
— Някой казвал ли ти е някога, че си долен, нахален мръсник? — запита го тя с привидно спокойствие.
Само по скулите му пробяга тръпка.
— Хиляди пъти, мила моя. Но това не променя нещата, уверявам те. Нито преди, нито сега.
Тя избухна яростно.
— Да не съм някой от тамилските ти носачи, че си позволяваш да ми заповядваш, господин Пейгън, да не съм една от послушните ни прислужнички, които припкат да задоволят и най-малката ти прищявка?!
В очите му заблестя гневно пламъче.
— Това ми е пределно ясно, мила моя.
— Какво, в такъв случай, разбираш под „това“?
Той се усмихна подигравателно.
— „Това“, мила моя Барет, означава, че все още не сме пристигнали в Уиндхевън. Че ни чакат десет дни тежък път — път, който минава през гъмжащата от леопарди и други кръвожадни животни джунгла. И най-вероятно през цялото време ще ни следват разни туземни племена, да не говорим за опашката, която ще изпрати Ръксли. А ти, ако искаш да се измъкнем живи от този ад, трябва да се подчиняваш безропотно на всяка моя заповед, каквато и да е тя — очите му потъмняха. — Като се започне от този дяволски корсет.
Барет не помръдна.
— Веднага! — изрева той.
Очите й станаха два истински смарагда.
— Върви по дяволите, господин Пейгън!
— В такъв случай оставаш тук и двама от моите хора ще те пазят, докато мине мировият съдия, тръгнал на редовната си обиколка от Канди. Това прави около… — тъмните му вежди замислено се сключиха, — около четири месеца, предполагам. Тогава започват периода на мусоните, а можеш да си представиш какво е тук, когато настъпят дъждовете, нали?
Пръстите й сграбчиха тънките връзки на корсета.
— Ти няма да направиш това. Т-ти няма да посмееш да…
— Сигурна ли си? — погледна я хладно Пейгън. — Да ти напомня ли, че си заловена в нарушение неприкосновеността на моята собственост. Че след тази случка Ръксли на два пъти изпраща наемните си копои по следите ми, което явно те изобличава в съучастничество Уверявам те, Барет, това ще бъде един лек процес, даже и ако съдията не беше мой личен приятел, а той е. Някога му направих една малка услуга в Лондон.