Тъмната завеса, срещу която се борехме няколко десетилетия, се спуска отново върху нас. Чуват се все повече истории за мъчения, използвани от ФСБ при изфабрикуване на процеси, които да обслужат идеологически нужди, за привличане на съда и прокуратурата като съучастници. Това е по-скоро правило, отколкото изключение. Вече не можем да се преструваме, че става въпрос за изолирани случаи.
От това следва, че конституцията ни е на смъртно легло въпреки всичките й гаранти, които би трябвало да я пазят, а ФСБ е нейният погребален агент.
Хасуханов е отведен в прословутия затвор за временно настаняване в Красная Пресня в Москва, който е един вид разпределителен център за осъдените, откъдето те под конвой заминават за други краища на страната. Когато научих, че е там, позвъних в московския офис на Червения кръст. Работещите в него са може би единствените хора, които имат право да посещават определени затворници. Обадих им се, защото знаех, че след мъченията, на които е бил подложен, Хасуханов е с много разклатено здраве. Помолих ги да го посетят в Красная Пресня, да му доставят лекарства, да помолят ръководството на затвора да му осигури лечение и да получат разрешение за редовни свиждания.
Московският офис обмисляше предложението ми цяла седмица. И накрая го отхвърли с обяснението, че ситуацията била „много комплицирана“.5
Прецедентът с полковник Буданов
На 25 юли 2003 г. Севернокавказкият военен съд в Ростов на Дон произнася присъда срещу тогавашния полковник от руската армия Юрий Буданов, участник в бойните действия в Първата и Втората чеченски войни и носител на два Ордена за храброст. Осъден е на десет години строг режим в трудова колония за престъпления, извършени в Чечня по време на Втората чеченска война. Отвлича чеченско момиче на име Елза Кунгаева и я убива по особено жесток начин. Съдът решава също така да разжалва Буданов и да му отнеме държавните награди.
Делото „Буданов“ започна на 26 март 2000 г. — деня, в който Путин бе избран за президент, — и продължава повече от три години, докато трае Втората чеченска война. То се превърна в тест за всички ни — от Кремъл до най-малките селца. Всички се опитахме да проумеем войниците и офицерите, които ежедневно убиват, грабят, измъчват и изнасилват в Чечня. Дали са разбойници и военнопрестъпници? Или пък са мъжествени герои в глобалната война срещу международния тероризъм и използват всички средства, за да постигнат благородната си и справедлива цел? Случаят с Буданов беше силно политизиран и се превърна в достоверен символ на нашето време. Всичко случило се в онези години в Русия и по света, бе разглеждано в светлината на този случай: 11 септември 2001 г. в Ню Йорк; войните в Афганистан и Ирак; създаването на международната антитерористична коалиция; терористичните актове в Русия; взимането на заложници през октомври 2002 г. в Москва; неспирната върволица от самовзривяващи се чеченки и палестинизацията на Втората чеченска война.
Поразителният и трагичен случай извади на светло всичките ни проблеми. И най-важното беше, че показа на всички патологичните промени, случили се в цялата руска правосъдна система по време на управлението на Путин и в резултат от войната. Реформата в правосъдието, която се опитаха да проведат демократите и за която Елцин направи всичко по силите си, се срути под напора на случая „Буданов“, защото за повече от три години ни показаха съвсем ясно, че все още нямаме безпристрастна съдебна система. Вместо нея имаме политизирани магистрати, които правят това, което им кажат политиците. Нещо повече, по-голямата част от обществото не виждаше нищо необикновено в това състояние на нещата. Днешните руснаци са с промити от пропаганда мозъци и Русия се връща към болшевишкото мислене.
Родителите на Елза Кунгаева — момичето, брутално удушено от полковника — разбираха много по-добре от всички други какво се случва и дори не си направиха труда да присъстват в съда на 25 юли 2003 г. Бяха сигурни, че убиецът на дъщеря им ще бъде оправдан.
Но стана чудо, което всъщност беше проява на изключителна смелост от страна на съдия Владимир Букреев. Той се осмели да обяви Буданов за виновен и да го осъди на много повече от символичен затвор. Така Букреев се изправи срещу цялата руска военна машина, която активно подкрепяше Буданов. Военните съдилища в Русия са под юрисдикцията на въоръжените сили, чийто главнокомандващ е президентът. Въпреки огромния натиск от Кремъл и от Министерството на отбраната, съдия Букреев реши, че Буданов трябва да получи присъда, каквато заслужава. Но междувременно показа за пореден път, че както в миналото, така и сега, руската правосъдна система е в ръцете на политиците.
5
Червеният кръст често пъти не е в състояние да упражнява дейността си, защото руските власти не дават разрешения за посещение в затвора.