РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ
Докато случаят „Буданов“ се влачеше почти три години, аз не можех да повярвам как реагират руските жени. Ние сме повече от половината население на страната и дори само заради това мнозинство би трябвало да ненавиждаме изнасилвачите. Но очевидно не е така.
Десетки милиони руснаци имат подрастващи дъщери и дори само по тази причина би трябвало разбират и да съчувстват на мъката на семейство Кунгаеви. Отново — очевидно не е така.
По телевизията показваха интервюта със съпругата на Буданов. Тя бръщолевеше някакви безсмислици за бедния си съпруг, който трябва да понася всичките тези прегледи и съдебни заседания, за малката им дъщеря, която се уморила да чака татко да се прибере. Страната съчувстваше на жената на полковника, но не и на семейство Кунгаеви, които колкото и да чакат, никога няма да дочакат да видят отново дъщеря си.
През 2002 г., когато експертите приеха, че Буданов е бил временно невменяем в момента на убийството, бяха изчистени и обвиненията в изнасилване. Но из страната не се надигна буря от възмущение. Нямаше нито една протестна демонстрация, дори и от страна на женските организации. Защитниците на гражданските права не излязоха на улицата. Русия смяташе, че справедливостта е възтържествувала. Експертизата, „оневиняваща“ полковника, отприщи вълна от военни престъпления в Чечня, извършвани от военнослужещи, които се възползваха от обърканата ситуация, а в резултат на това насилието и от двете страни нарасна. През цялата 2002 г. на територията на Чечня се провеждаше масово и изключително жестоко „прочистване“. Обсаждаха се села, отвличаха се мъже, и изнасилваха се жени. Много хора бяха убити и още повече изчезнаха без следа. Отмъщението бе издигнато като морална ценност и стана оправдание за убийство. Линчът се насърчаваше даже от Кремъл — око за око, зъб за зъб. Изведнъж установихме, че се движим назад — от стагнацията при Брежнев към пълния хаос от времето на Сталин. С ужас установихме, че може би сме получили правителството, което заслужаваме.
Заключителното обръщение на Буданов към съда бе насрочено за 1 юли 2002 г., което показваше, че съдебният театър се канеше да пусне завесата. Родителите на Елза Кунгаева и техните адвокати напуснаха залата, защото не можеха да понесат извратеното изкривяване на морала и погазването на закона. Поддръжници и колеги на полковника се тълпяха около съдебната зала в очакване следващите няколко дни да вдигат заедно с Буданов наздравици с водка и да празнуват победата си.
Но изведнъж нещо се случи. Внезапно заключителното обръщение на Буданов беше отложено. Присъдата, която се очакваше на 3 юли, не беше произнесена. За огромна всеобща изненада съдебните заседания бяха отложени за началото на октомври, а Буданов отново бе отведен в Москва в института „Сербски“ за още една, вече четвърта медицинска експертиза. Какво ставаше?
Имаме малко надеждна информация какъв вятър е задухал от Кремъл точно тогава, затова можем само да предполагаме. Знаем със сигурност, че върху Путин е оказан голям натиск от страна на немския Бундестаг, откъдето лично до него са изпращани писма и адреси. Самият канцлер Шрьодер е питал на международни срещи защо съдебният процес срещу военнопрестъпника Буданов сякаш има единствено за цел да го оправдае. Източници от президентството твърдят, че не е получил отговор.
Не бива да се изненадваме. В нашата страна, където цари византийска традиция на раболепие, такива дреболии са достатъчни, за да обърнат хода на историята.7
Заседанията бяха подновени на 3 октомври. Интересът беше фокусиран върху заключенията на новите психологически и психиатрични експертизи. Мнозина очакваха сензация, но се оказа само повторение на старата песен на нов глас. Буданов отново беше изкаран с „временна патологична дисфункция на мозъчната дейност“ и така присъдата ставаше напълно предвидима: той не носеше наказателна отговорност и съдът можеше да препоръча психиатрично лечение, продължителността на което щеше да определи лекуващият лекар. Основното не се бе променило: Буданов можеше да избегне наказанието.
Точно такава присъда беше произнесена на 31 декември 2002 г. Този ден е специален за руснаците. На 31 декември почти никой не е на работа и малцина мислят за нещо важно и сериозно. Празненствата по това време на годината са почти като религиозни чествания, тогава дори остатъците от гражданското общество и демократично настроените — и съответно противници на Буданов — депутати, не биха се възмутили от нищо, защото посрещат Новата година.
7
Важно е да се знае какво промени посоката на съдебната процедура към справедливо прилагане на закона. В случая с Буданов психологическите и психиатричните експертизи бяха изключително важни. Когато стана очевидно, че Буданов може да бъде освободен още в съдебната зала, Мемориалният център за граждански права и председателят на Независимата психиатрична асоциация на Русия Юри Савенко изпратиха молба до колеги в Германия да изготвят експертиза на базата на документални доказателства. В същото време адвокатите заявиха пред съда, че нямат доверие на политически мотивираните руски психиатри съдебни експерти и поискаха да бъдат поканени международно признати чужди психиатри, които да консултират съда. Въпреки че съдията отхвърли това искане, немските психиатри много бързо представиха заключенията си, които бяха предадени на депутатите от Бундестага. Така прожекторите осветиха политически предубедените експертизи на руските психиатри, които бяха напълно противоположни на изводите на немските специалисти. Тогава Герхард Шрьодер повдигна въпроса по време на разговор с Путин, който въпреки че не се интересува особено от общественото мнение в собствената си страна, е много чувствителен към критика отвън. Скоро след това процесът в Ростов на Дон тръгна в съвсем друга посока, което още веднъж показва зависимостта на магистратите в руските съдилища. Прокурорът, който дотогава се произнасяше само в полза на Буданов, беше сменен от безпристрастен обвинител. Съдията се съгласи да прибави съм делото обширния доклад на д-р Стюарт Търнър от Кралския колеж по психиатрия в Лондон. За д-р Търнър Буданов не беше политически чувствителна фигура, какъвто беше за нас, а просто поредният пациент. Така намесата на Запада промени изхода на процеса срещу Буданов.