След това го накарал да прави плакати (той рисува много добре), което преди вършела съпругата на Петров. Тя просто престанала да идва на работа и всички знаели, че Ринат изпълнява задълженията й, докато тя си почива в новия апартамент.
Тогава Едик се разболял и трябвало да постъпи в болница. Лекарите казали на Ринат, че трябва да остане до леглото на сина си. Ринат непрекъснато искал болнични, но въпреки документите, подписани от лекарите, Петров му пишел със задна дата самоотлъчки, свикал офицерски съд, фалшифицирал протокола и го използвал, за да извади майора от списъка с чакащите за жилище. В същото време агитирал да уволнят Ринат от армията без привилегии. Накратко — Ринат нападнал в беда.
— Какво толкова направих? — навежда глава той, осъзнавайки, че е бил надхитрен.
Войните, които нашата страна води, продължават, без значение какво се случва с хората, участвали в тях. Те обикновено се връщат в поделенията си след края на мисиите. Тогава щабните офицери влизат в смъртна схватка с тях и накрая ги уволняват заради неподчинение, предишните им подвизи са забравени и те са засипани с обиди. Ринат не е единственият с такава съдба. Днес офицерите в армията са разделени на две неравностойни категории. Първите наистина са участвали в битки, рискували са живота си, пълзели са по планини, стояли са заринати в пръст и сняг дни наред. Повечето от тях многократно са ранявани. На човек да му стане жал, като ги види. Трудно им е да си намерят място в цивилния живот, който на нас изглежда толкова нормален. Не могат да намерят общ език с щабните офицери, които също са били в Чечня, затова се бунтуват, пропиват се и се чувстват ужасно. По принцип щабните офицери ги прецакват винаги когато имат възможност: дават фалшиви показания срещу тях, клеветят ги пред по-висшестоящите, измислят сплетни, заговорничат. И още преди да се усетят, неудобните са уволнени. И какво толкова са направили? Просто са били себе си. Защото само с присъствието си в поделенията всекидневно напомнят на щабните офицери кой кой е в армията.
А щабните офицери? Те се издигат по йерархията със скоростта на изстрелян куршум. Уреждат си живота прекрасно, получават всичките апартаменти и вили.
Ринат накрая се предаде. Напусна армията, която обичаше толкова много, и замина някъде с Едик. Бездомен и безпаричен боен офицер. Страхувам се за него, защото предполагам къде е отишъл. Страхувам се за всички ни.
Как да присвоим незаконно чужда собственост с мълчаливото съгласие на държавата
Москва, февруари 2003 г. Като гръм от ясно небе президентът Путин назначава нов заместник-министър на вътрешните работи и нов шеф на ГУБОП — Главно управление за борба с организираната престъпност. Казва се Николай Овчинников, скромен с нищо незабележим депутат от Държавната Дума, който никога не се е изказвал на заседанията, не е участвал в законодателната работа и политически изглежда напълно инертен. Дори не е един от бившите другари на Путин от Санкт Петербург, което е странно, като се има предвид каква е настоящата тенденция в назначенията. След обявяването на новия му пост Овчинников дава интервю, в което казва, че ще направи всичко по силите си, за да заслужи доверието на президента, и че вижда мисията си в намаляването на корупцията „до минимум“ и в грижата „здравата част на обществото“ да не е вече в ръцете на криминалното малцинство. Това са много хубави намерения, но защо тогава изявленията на новия заместник-министър предизвикват такава радост в Урал?
Да видим в какво се състои новата му работа. Къде е нейното място в руската бюрократична система?
Директорският пост на ГУБОП в Русия е специален. Това е ключ към властовите структури. На първо място организираната престъпност, или „мафията“, затънала до шия в чудовищна корупция и пуснала пипала навсякъде в ежедневието ни. В Русия казваме, че силата на парите е непобедима.
На второ място, постът е много силов заради своята история. Един от най-големите бюрократи и брокери на власт в страната, останал на повърхността и при Елцин, и при Путин, е Владимир Рушайло8. Бивш министър на вътрешните работи, а сега оглавява Националния съвет по сигурност на Русия. Започва кариерата си като директор на ГУБОП. Когато е назначен за министър на вътрешните работи, запазва влиянието си в своето предишно поле на работа и прави всичко възможно да разшири влиянието на управлението. Увеличава бройката на личния състав почти колкото на другите специални служби, дава големи правомощия на служителите, позволява им да използват сила при провеждането на операции без предварителна санкция, което не важи за другите сектори на полицията. Активно работи за назначаването на своите протежета в управлението на най-високи постове в държавата, в резултат на което днес „хората на Рушайло“ са фактор, с който всички в силовите министерства трябва да се съобразяват. Могат да се сравняват само с „питерци“, както са известни хората, работили с Путин в Санкт Петербург и последвали го във властовите структури на различните министерства в Москва, и с „чекистите“ — продукти на предишната служба на Путин — КГБ.