Друг любопитен детайл е, че поръчковите решения на Крижски понякога услужливо се взимат в уютния офис на клиента. Крижски ги пише не в съдебната зала, както изрично изисква законът, а в кабинета на Федулев. Понякога дори не ги съставя той, а адвокатът на Федулев със собствения си почерк и Крижски само се подписва.
Когато през есента на 1998 г. Федулев има проблемли с Главна прокуратура заради измама на московска компания, Крижски отлита за Москва, придружен от адвоката на Федулев, за да се види с главния прокурор Юрий Скуратов и да настоява наказателното преследване срещу Федулев да спре. Скуратов и Крижски са приятели от деца, прокурорът го приема лично и незнайно как случаят след това е приключен. Когато Крижски се връща в Екатерининбург, го посреща съпругата на Федулев. Тя не крие, че му е благодарила за услугата, а той пък не крие колко е доволен от нейната благодарност. Няколко дни по-късно си купува нов форд експлорър9.
На западния читател може да му се стори, че това не е кой знае какво, защото си мисли, че председателят на районен съд едва ли е бедняк и не е изненадващо, че кара такава кола. Но в Русия ако един съдия може да си позволи подобен автомобил, това означава две неща: или току-що е получил голямо (по нашите стандарти) наследство, или взима подкупи. Просто няма трето възможно обяснение. У нас форд експлорър могат да си позволят само видните бизнесмени, а според закона на председателя на районния съд не е позволено да има бизнес. Форд експлорър струва колкото съдийска заплата за 20 години.
А и това не беше последното чудодейно сдобиване на Крижски с много пари. Не мина и месец и Федулев отново има неприятности с Главна прокуратура. Крижски отлита да говори със Скуратов, но този път не към Москва, а в черноморския курорт Сочи, където магистратът е на почивка. И облаците, надвиснали над главата на Федулев, отново се разпръсват. А Крижски сменя вече станалия скандален в града форд експлорър с мерцедес 600 — символа на „новите руснаци“.
За празненствата за рождените дни на Крижски говори цял Екатерининбург. На тях всичко се лее като из ведро и могат да се сравнят само с разточителността на богатите дореволюционни търговци. В тези дни съдът се разпуска и по заповед на председателя вратите се заключват. Крижски наема ресторант в центъра на града, навсякъде хвърчат пари, леят се порои от водка. Пред очите на изключително бедното градско население почти всички местни бюрократи му отпускат края. И какво им пука на тези пиещи и танцуващи хора, че един съдия не бива да се държи по този начин? Защото това не само е в разрез с неписаните правила на приличието, но и върви против закона. Законът за статута на съдиите в Руската федерация недвусмислено изисква магистратите да спазват прилично поведение извън съда, да не говорим за държанието им през работно време. Те трябва да избягват всякакви лични контакти, които могат да се отразят негативно на репутацията им, и винаги да бъдат изключително предпазливи да не опетнят образа на съдебната система.
Как да си обясним факта, че Крижски с неговите връзки с Федулев и подобни нему е любимец на председателя на областния съд Иван Овчарук? Какво става? На всяко събиране Овчарук подчертава, че Крижски е един от най-добрите съдии в Урал.
Истината е, че почти всички, които живеем днес в Русия, сме родени в Страната на съветите и до различна степен сме се съобразявали със съветските правила за приличие. Дълбоко в личността на Овчарук са вградени старо съветско мислене и манталитет. С други думи, той е типичен съветски съдебен кадър. През целия живот му е втълпявано, че не трябва при никакви обстоятелства да влиза в конфликт с вишестоящите. Свикнал е да прави само това, което му се каже, да изпълнява заповеди на началници, дори да се опитва да отгатва настроенията им по начина, по който си свиват веждите. Това не е журналистическо преувеличение. Това е точно описание на съветския тип сервилност. Овчарук е нашето наследство от миналото, човек, чиято кариера се е развила така добре, защото никога не е подлагал на съмнение мнението на вишестоящите, без значение колко е незаконно или глупаво.
Когато настъпват новите времена, а заедно с тях демокрацията и капитализмът, свидетели твърдят, че в един момент Овчарук е изпаднал в паника. На кого ще служи сега?
Но скоро объркването му изчезнало. Много бързо го спасил типичният съветски нюх, с който надушвал на кого е най-изгодно да се служи и кои са новите силни на деня. Овчарук си избрал двама царе. Първият бил новопоявилият се свят на бизнеса, който трупал капитали. Вторият — държавната бюрокрация, която — колкото и да се оплаквали хората — си оставала монолитна както винаги и твърда като скала. За Овчарук неин представител бил губернаторът Росел. И тъй като тези двама царе били свързани от нежно приятелство в Екатерининбург и покрай стария Уралмаш се появявала новата мафия, Овчарук нямал повече колебания: той започнал да служи на Росел и Федулев.
9
По-късно главна прокуратура разпореди проверка на твърдението, че съпругата на Федулев е дала подкуп от 20 000 долара на съдия Крижски, и на причините за прекратяване на делото, за което той е ходатайствал. Проверката успя да докаже, че е имало „благодарности“, но наказателно преследване не последва. По стара руска традиция на Крижски му беше позволено да „напусне по свое желание“, за да се избегне скандал. И той наистина подаде оставка и излезе „в заслужена пенсия“. Скоро след това и главният прокурор Скуратов напусна поста си, тъй като беше предизвикал публичен скандал, в който ключовата дума беше корупция.