Когато се свестила в болницата на 26 октомври, Ирина открила, че е напълно гола под завивките. Всички останали жени заложнички край нея били с дрехите си. А тя стискала само малка икона в ръката си. Когато можела вече да говори, помолила сестрите да й донесат поне част от дрехите й, но те казали, че всичко, което било на нея, когато я докарали от театъра, било унищожено по заповед на офицерите от специалните служби, защото било пропито с кръв.
Но защо? И чия била тази кръв? Когато загубила съзнание в театъра, Ирина притискала сина си в прегръдките си. Човекът, чиято кръв я е заляла, би трябвало да е прострелян така, че да последва много обилен кръвоизлив. Това не може да е бил никой друг, освен Ярослав.
— Последната вечер започна при голямо напрежение — спомня си Ирина. — Терористите бяха изнервени. Но тогава „Моцарт“, както викахме на лидера им Мовсар Бараев, каза, че можем да се отпуснем и да чакаме 11 часа на другия ден преди обяд. Бил се появил лъч надежда. Чеченците започнаха да ни тормозят. Не ни позволяваха да ставаме от седалките. Ако имаш нужда от нещо, трябваше да вдигнеш ръка и те ти хвърляха сок или вода. Когато започна атаката на специалните служби, видяхме как терористите тичат към сцената, и аз казах на сестра ми: „Покрий Настя със сакото си, а аз ще прегърна здраво Ярослав.“ Не осъзнавах, че пускат газ. Просто видях, че настъпи брожение сред терористите. Ярослав беше по-висок от мен, затова по-скоро той ме прикриваше, когато го прегърнах. И след това изгубих съзнание. В моргата видях входната рана от куршума. Той ме беше предпазил… Спасил ми беше живота, макар че единственото ми желание през всичките тези 57 часа пленничество беше да запазя него жив.
Но чий е бил този куршум? Правена ли е балистична експертиза? Взета ли е проба от кръвта, попила по дрехите й, за да се установи чия е?
Никой от семейството не знае отговорите на тези въпроси. Цялата информация по случая е строго секретна и се държи в тайна дори от майката. В регистъра на моргата като причина за смъртта е записано „рана от куршум“, но това е направено с молив. Регистърът по-късно също е засекретен. „Разбира се, че са го изтрили“ — казва семейството.
— Първо помислих, че е дело на една от чеченките — разказва Ирина. — По време на пленничеството тя седеше през цялото време близо до нас. Виждаше, че всеки път, когато възникнеше някаква опасност или шум, когато някой викаше, аз веднага прегръщах сина си и го притисках здраво към себе си. Моя е вината, че така привлякох вниманието й… Струваше ми се, че през цялото време ни наблюдава. В един момент каза, обръщайки се към Ярослав: „А моят син е там.“ Имаше предвид в Чечня. След това нищо лошо не ни се случи, но на мен ми се струваше, че ни наблюдава през цялото време. Затова може би тя е застреляла Ярослав. Все още не мога да спя. Виждам очите й пред себе си, тясната открита ивица на лицето й.
По-късно приятелите на Ирина й обяснили, че големината на входната рана от куршума в главата на Ярослав показва, че не е стреляно с пистолет, а чеченките имали само пистолети.
Така че остава въпросът чий е бил куршумът.
— Сигурно са нашите хора — казва Ирина. — Бяхме седнали на много лошо място, точно до вратата. Който и да влезе, веднага се озовава пред 11-и ред. Когато терористите нахлуха в залата, ние първи ги видяхме, когато нашите войници са влезли, ние сме били точно пред тях.
Ирина може до безкрайност да анализира какво се е случило. Но това, което тя мисли или предполага, изобщо не интересува властите. Държавната линия е, че са били застреляни четирима души. Петият, Ярослав, изпада от официалната версия за събитията. Той дори не е записан сред жертвите в наказателно дело № 229133, заведено от Московската градска прокуратура.
— Много ме боли… че властите се правят, че такъв човек не е съществувал — казва Ирина.
Още по-лошото е, че веднага щом споделила своите въпроси и разсъждения с журналисти, Ирина била привикана в прокуратурата. Разследващият бил бесен. „Защо вдигаш толкова шум? Не разбираш ли, че е невъзможно да е бил прострелян?“ И изплашил до смърт нещастната майка, която и без това била в нестабилно психическо състояние. „Или веднага ще ми напишеш декларация, че не си казала нищо на журналистите и че те сами са си измислили всичко, заради което ние ще заведем наказателно дело срещу тях за клевета срещу специалните служби, или ще изровим гроба на сина ти без твое разрешение и ще направим нова аутопсия!“10
10
Това е морално изнудване с цел да се пречупи жената, когато тя и без това е в състояние на изключителен стрес. Според руското законодателство, както би трябвало да знае и разследващият, ексхумация може да разреши само съдът. Ако бъде разрешена, тя може да се направи само в присъствието на майката, бащата или друг близък роднина, за когото съдът е определил, че е потърпевш от смъртта на починалия. Вследствие на превишаване на правата си разследващият, който е изнудвал Ирина, е преместен на друга работа, а по-късно — безшумно уволнен.