— Виж, това са билетите за нощния влак до Санкт Петербург за 25 и 26 октомври, точно деня, в който е умрял. Щяхме да ходим там на турнир по тенис, само двамата. Отдавна исках да пътуваме някъде заедно с влак, защото имах чувството, че не разговаряме достатъчно, а във влака щяхме да сме само двамата и щяхме да имаме възможност да си поговорим откровено. Но не би.
— Защо смяташ, че не сте говорили достатъчно?
— Не знам… Всъщност доста си говорехме, но на мен все не ми стигаше. Исках непрекъснато да разговарям с него…
Всичките й приятели се опитват да й помогнат и да я подкрепят. Щастлива е, че има любовта на най-близките си, но въпреки това й е трудно. Дори свещеникът, пред когото тя открила душата си, го понесъл тежко. След като чул историята й, той се разплакал. „Простете ми — казал, — прекалено болезнено е.“
— Отидох да попитам свещеника какво да правя. Аз заведох Ярослав на „Норд-Ост“. Идеята беше моя. На него не му се ходеше много — казва Ирина.
На снимките, направени преди да започне пленническото им изпитание, тя е красива, може би малко пълна. А сега се е стопила и лицето й е изпито, в угасналите й очи се чете отчаяние. Изглежда преждевременно състарена, облечена е винаги с черно палто, черна шапка, черни обувки и чорапи, все трепери, не сваля палтото дори вкъщи.
— С Ярослав много ходехме на театър. За същата вечер имахме билети за съвсем друго представление в съвсем друг театър — продължава Ирина. — Вече се бяхме облекли да ходим, Виктория и Настя дойдоха да ни вземат и както си стояхме в коридора, осъзнахме, че билетите са за предния ден. Ярослав се зарадва и искаше да си остане вкъщи, но аз настоях: „Да отидем на «Норд-Ост», близо ни е.“ Аз го замъкнах там и след това не успях да го опазя… Последното нещо, което ми каза, беше: „Мамо, така много ми се иска да те запомня, ако нещо се случи…“
— Говореше ли често по този начин, докато бяхте там?
— Не. Това се оказа последният ни разговор. Когато Ярослав беше жив, понякога се будех сутрин с усещането, че съм най-щастливата жена на света… Сега си мисля, че сигурно на човек не му е позволено да бъде толкова щастлив… Аз предизвиках ужасната смърт на сина си. Подаръкът ми за шестнайсетия му рожден ден беше нова ограда на гроба му.
— Не ти си виновна за това.
— Това е война, тя е виновна за всичко — не спира да повтаря Виктория. — А сега вече и ние сме нейни жертви.
№ 2251: Неидентифициран
Преди да ви разкажа тази история, трябва да ви обясня нещо. Тя е за начина, по който живеем в Русия след събитията от „Норд-Ост“ и за състоянието на руската съдебна система при Путин.
Истина е, че по конституция съдилищата ни никога не са били толкова независими. Само че съдебната система неусетно мутира към състояние на пълна сервилност към изпълнителната власт. „Телефонната диктатура“ в нея е стигнала невиждани размери.
Този термин се използва, когато някой съдия произнася присъда според това, което му е продиктувано по телефона от представителите на изпълнителната власт. „Телефонната диктатура“ е ежедневно явление в Русия.11
А „жертвите от «Норд-Ост»“ наричат хора, които изгубиха близките си по време на атаката, и заложниците, пострадали от обгазяването. Тези жертви подават жалби, за да получат компенсации за нанесените им морални щети, и посочват като ответник московската община. Те твърдят, че общината в желанието си да не противоречи на Путин и ФСБ, не е успяла да организира навременна медицинска помощ за пострадалите. Ищците смятат, че вината на общинското ръководство е по-голяма, тъй като кметът Юрий Лужков е един от хората, които подкрепиха президента при използването на химическо оръжие срещу руски граждани.
Първите жалби са подадени в Тверския районен съд в Москва през ноември 2002 г. До 17 януари 2003 г., когато първите две са гледани от съдия Марина Горбачова, за да определи дали да даде ход на делото, техният брой нараства до 61. Общата сума на всички искани обезщетения се равнява в рубли на еквивалента на 60 милиона долара, като тъжителите твърдят, че такава е цената на държавната лъжа. Най-напред те искат да знаят истината за смъртта на роднините си. Това се оказа невъзможно, защото ФСБ засекрети всичко, свързано с октомврийския терористичен акт. И тъй като е намесена ФСБ на Путин, съдебните заседания протичаха в условия на злостна пропаганда срещу ищците, която се лееше от държавните медии. Обвиняваха ги, че искат да се облагодетелстват от държавната хазна и да се обогатят, използвайки смъртта на близките си. Всички видни московски юристи се уплашиха да се замесят в случая „Норд-Ост“, защото се бояха от гнева на Кремъл. Върху Игор Трунов, който все пак се съгласи да поеме делото, се изляха тонове помия в пресата.
11
„Телефонна диктатура“ е термин, който остана от съветските времена за неофициалната система на управление, основаваща се на лични познанства. Държавни служители се обаждат на съдиите и те произнасят исканите от тях присъди. „Телефонна диктатура“ има във всички сфери на нашия живот, както се вижда от поговорката „Няма невъзможни неща, всичко може да се свърши по телефона“