— Не мога, братко, защото съм поставен тука да пазя сокола на моя господар.
— Къде е този сокол?
— Под калпака ми.
— Добре де, аз ще пазя сокола!
— Не, брате, ще го изтървеш, а пък птицата е скъпа.
Моят господар е лош човек, ще ми одере кожата.
— Че колко струва тая птица?
— Хиляда лева.
— Значи, ако я изтърва, ще трябва да платя хиляда лева?
— Тъй си приказваш, а после аз ще отговарям.
— Брей, че си неверник! На ти хиляда лева, яхни моя кон и тичай да догониш лъжеца, а пък аз ще пазя сокола, защото съм много уморен.
Пое хитрият момък парите, яхна коня и изчезна в гората, а пък господарят седна на един пън и загледа калпака. Слънцето залезе, почна да се смрачава, а момъкът още не се връща. Господарят си рече:
— Я да видя какъв е този скъп сокол.
И като вдигна калпака, видя гнилото клонче.
— Брей, че разбойник! Навярно той е същият, който за дигна свинята, прасенцата и каруцата ми.
Късно през нощта измаменият господар се върна в своя дом. И като се усмихна на жена си, рече:
— Слушай, твоята свиня е и моя свиня. Нека се повесели на сватбата. Няма да се караме!
А момъкът откара конете и свинете в къщата на майка си и викна:
— Съгласен съм, майко, да те гледам и да те храня още сто години. Намерих по-големи глупци и от тебе — те живеят в господарските къщи. Добри хора излязоха. Подариха ми три коня, една каруца, хиляда лева, една свиня и дванадесет прасенца!