Върнал се царят в двореца и замислил нещо лошо — да отнеме жената от живия и мъж. Повикал той съветника си и му рекъл:
— Намисли как да премахнем Андрей-стрелеца. Искам да се оженя за жена му. Ако намислиш, ще те наградя с градове, села и злато, но ако не намислиш — ще ти снема главата от раменете.
Угрижил се царският съветник, тръгнал си с провесен нос. И от мъка се отбил в кръчмата да сръбне чашка вино.
Дотърчал при него един постоянен гост на кръчмата в окъсан кафтан:
— Какво си се угрижил, царски съветнико? Защо си провесил нос?
— Я се махай оттук, кръчмарска метла!
— Ти не ме пъди, ами по-добре ме почерпи чашка винце, аз ще те науча на ум.
Почерпил го царският съветник чашка вино и си казал болката. Тогава кръчмарската метла му рекъл:
— Да премахнеш Андрей-стрелеца не е мъчна работа, самият той е прост, но жена му е страшно хитра. Ала ние ще и зададем такава гатанка, че тя не ще може да се справи. Върни се при царя и му кажи: нека изпрати Андрей-стрелеца на оня свят да узнае как живее покойният цар, неговият баща. Андрей ще отиде и няма да се върне.
Царският съветник поблагодарил на кръчмарската метла и — беж при царя.
— Тъй и тъй можем да премахнем стрелеца.
И разказал къде трябвало да го пратят и защо. Царят се зарадвал и заповядал да повикат Андрей:
— Ти ми служи вярно и честно; свърши ми още една работа: иди на оня свят и узнай как живее баща ми! Инак с моя меч ще ти снема главата от раменете…
Андрей се върнал в къщи, седнал на пейката и оборил глава. Княгиня Мария го запитала:
— Защо си тъжен! Да не се е случило нещо лошо?
Разказал и Андрей с каква работа го е натоварил царят. Княгиня Мария рекла:
— Затуй ли си се загрижил? Това не е работа, а работица. Работата ще дойде тепърва. Лягай да спиш, утрото е по-мъдро от вечерта.
На заранта рано, щом Андрей се събудил, княгиня Мария му дала торба със сухари и златно прьстенче.
— Иди при царя и го помоли да ти даде за другар царския съветник. Иначе, кажи, няма да ми повярвате, че съм бил на оня свят. А щом излезеш с другаря си на път, хвърли напреде си пръстенчето, то ще те заведе.
Андрей взел торбата със сухарите и пръстенчето, про стил се с жена си и отишъл да иска от царя другар за из пътя. Няма що, царят се съгласил и заповядал на съветника да отиде с Андрей на оня свят.
И ето че двамата тръгнали на път. Андрей хвърлил пръстенчето и то се търкулнало.
Вървели що вървели — стигнали в една непроходима гора, спуснали се в един дълбок дол и там пръстенчето спряло.
Андрей и царският съветник седнали да похапнат сухари. Гледат: край тях старият-престар цар тегли огромна кола с дърва, а двама дявола го подкарват с тояги — единият от дясната му страна, а другият — от лявата.
Андрей извикал на дяволите:
— Хей, господа дяволи! Освободете ми този покойник, макар за малко време. Трябва да го разпитам за туйонуй.
Дяволите отвърнали:
— Нямаме време да чакаме. Сами ли да теглим дървата?
— Я вземете за смяна моя човек, който не е уморен.
Тогава дяволите разпрегнали стария цар, на негово място впрегнали в колата царския съветник и го подгонили от двете страни с тоягите.
Андрей започнал да разпитва стария цар за неговото житие-битие.
— Ох, стрелецо — отвърнал царят, — лош е животът ми на оня свят! Поздрави от мене сина ми и му кажи, че от сърце го съветвам да не оскърбява хората, иначе и с него ще стане същото.
Не успели както трябва да си поприказват и дяволите се върнали с празната кола. Андрей се простил със стария цар, взел от дяволите царския съветник и те поели назад.
Дошли си в царството и се явили в двореца. Царят видял стрелеца и гневно се нахвърлил върху него:
— Как посмя да се върнеш?
Андрей-стрелеца отвърнал:
— Тъй и тъй, бях на оня свят при Вашия покоен баща. Той живее лошо, поръча да Ви поздравя и от сърце Ви съветва да не оскърбявате хората.
— А с какво ще докажеш, че си бил на оня свят и че си видял баща ми?
— Ами с това ще докажа, че по гърба на Вашия съветник и сега личат следите от тоягите на дяволите.
Тогава царят се уверил. Нямало що да прави, пуснал Андрей да си отиде в къщи и рекъл на съветника:
— Намисли как да премахнем стрелеца, инак с моя меч ще ти снема главата от раменете!
Тръгнал си царският съветник и още повече провесил нос. Отбил се в кръчмата, седнал до масата, поискал вино. Дотърчал при него кръчмарският му приятел.
— Защо си се угрижил, царски съветнико? Я ме почерпи чашка винце и аз ще те науча на ум.
Съветникът го почерпил чашка вино и си казал болката. Кръчмарската метла му рекъл: