— Върви, юначе, по тази пътечка и ще видиш къщурка. Ама да е къщурка — не е къщурка, да е хамбар — не е хамбар. Влез там и застани зад печката. Там ще намериш това — какво не знам.
Андрей тръгнал по пътечката и видял една стара къщурка: ама хем къщурка — хем не е, заобиколена с ограда, без прозорец, без врата. Влязъл там и се скрил зад печката.
След малко затрещяло, загърмяло и в къщурката влязъл Педя човек-лакът брада. Че като се провикнал:
— Хей, свате Науме, искам да ям!
Изневиделица се появила маса, върху нея бъчвица бира и печен вол. Педя човек-лакът брада седнал край вола, измъкнал ножа си, захванал да реже месото, да го топи в чесън.
Излапал вола до последното какалче, изпил цялата бъчвица бира.
— Хей, свате Науме, прибери огризките!
И изведнъж масата пропаднала, сякаш не била там — нито кокали, нито бъчвица се виждали. Андрей почакал, докато си отиде Педя човек-лакът брада, сетне излязъл иззад печката, престрашил се и извикал:
— Свате Науме, дай ми да ям!
И щом извикал, изневиделица се появила маса, върху нея какви ли не яденета, вино и медовина.
Андрей седнал до масата и рекъл:
— Свате Науме, седни, брате, до мене! Заедно ще ядем и пием.
Невидимият глас му отвърнал:
— Благодаря ти, добри човече! Толкова години служа тук, прегоряла коричка не съм видял, а ти ме каниш на масата!
Гледа Андрей и се чуди: никой не се вижда, а сякаш някой омита с метла гозбите от масата, вината и медовините сами се наливат в чашката. А чашката подскок, подскок, подскок…
Андрей се помолил:
— Свате Науме, покажи ми се!
— Не, мене никой не може да ме види, аз съм това — какво не знам.
— Свате Науме, искаш ли да служиш при мене?
— Защо да не искам. Виждам, че си добър човек.
Нахранили се и Андрей рекъл:
— Хайде, разтреби всичко и тръгвай с мене!
Излязъл Андрей от къщурката и се огледал:
— Свате Науме, тука ли си?
— Тука съм. Не бой се, няма да те оставя.
Стигнал Андрей до огнената река. Там го чакала жабата:
— Юначе, намери ли това — какво не знам?
— Намерих, бабке.
— Сядай върху мене!
Андрей отново седнал върху нея, жабата захванала да се надува, скокнала и го пренесла през огнената река.
Тогава той благодарил на жабата и поел към своето царство.
Върви, върви, па се обърне:
— Свате Науме, тука ли си?
— Тука съм, не бой се, няма да те оставя.
Пътят бил дълъг.
— Ух — рекъл стрелецът, — здравата се уморих!
А сват Наум отвърнал:
— Защо не ми каза по-рано? Аз щях да те занеса бързо на мястото.
Силен вятър мигом грабнал Андрей и го понесъл — над планини и гори, над градове и села. Стигнали до морето.
Вятърът по едно време утихнал и Андрей почнал да се спуща над морето. Гледа — там, където шумели вълни, се появило островче; на островчето стои дворец със златен покрив, наоколо прекрасни градини… Сват Наум рекъл на Андрей:
— Почивай в двореца и поглеждай към морето. Оттук ще минат три търговски кораба. Повикай търговците и ги нагости. Гледай хубаво да се отсрамиш пред тях — те имат три чудни неща. Смени ме с тези чудни неща. Не се бой, аз ще се върна при тебе.
Минало що минало, откъм запад заплавали три кораба. Стопаните на корабите видели острова, на него двореца със златен покрив и прекрасните градини наоколо.
— Какво е туй чудо! — рекли те. — Толкова пъти сме плавали тук, нищо освен синьото море не сме видели. Хайде да спрем!
Трите кораба хвърлили котва, тримата търговци — стопани на корабите — седнали в една лека лодка и заплавали към острова. А Андрей-стрелеца ги посрещнал:
— Заповядайте, скъпи гости!
Търговците — стопани на корабите — вървят и се чудят: покривът на двореца като жар гори, по дърветата птици пеят, по пътеките чудни зверове скачат.
— Кажи, добри човече, кой построи това чудо невиждано?
— Моят слуга сват Наум го построи за една нощ.
Андрей завел гостите в къщи.
— Хей, свате Науме, сложи масата, дай ни да хапнем и пийнем!
Изневиделица се появила маса, а върху нея — вина и гозби, каквито ти душа иска. Търговците само ахкали.
— Добри човече — рекли те, — хайде да направим смяна! Отстъпи ни твоя слуга сват Наум, а вземи от нас срещу него, което щеш от нашите чудни неща.
— Защо да не направим смяна? А какви са вашите чудни неща?
Единият търговец извадил от пазвата си тояжка. Стига само да и кажеш: „Хайде, тояжке, наложи гърба на този човек!“ — и тояжката сама ще почне да го бие.
Вторият търговец извадил изпод дрехата си брадва, обърнал я с тъпата страна нагоре и брадвата сама започвала да удря: тупа-лупа — появил се кораб; тупа-лупа — още един.
Щом обърнал брадвата с тъпата страна надолу, корабите тозчас изчезнали — сякаш не са били там.