Третият търговец извадил от джоба си една свирка. Засвирил и се появила войска: конници и пехота с пушки и топове.
Търговецът засвирил с другия край на свирката и всичко изчезнало.
Обронил той глава на гърди и излязъл от града при синьото море.
Изведнъж, изневиделица долетяла сива гургулица, ударила се в земята и се превърнала на младата му жена.
Княгиня Мария разказала:
— Откакто ти напусна къщата ни, аз летя като сива гургулица по гори и горички. Царят праща три пъти стражите за мене, но те не ме намериха и изгориха къщурката.
Андрей рекъл:
— Свате Науме, не може ли да ни издигнеш дворец край синьото море?
— Защо да не може!
Не успели да се огледат и — дворецът готов. И такъв — чуден, по-хубав от царския.
А царят в това време отишъл на лов край синьото море и гледа — на онова място, където нямало нищо, сега се издигал дворец.
— Кой се е осмелил да строи на моя земя, без да ме пита?
Втурнали се бързоходци, всичко разузнали и доложили на царя, че този дворец е издигнат от Андрей-стрелеца и че той живее в него с младата си жена княгиня Мария.
Царят още повече се разгневил и пратил да узнаят: ходил ли е Андрей там — къде не знам и донесъл ли е това — какво не знам.
Бързоходците отново разузнали и доложили:
— Андрей-стрелеца ходил там — къде не знам, получил това — какво не знам.
Тогава царят съвсем се разлютил, заповядал да съберат войската, да отидат край морето, да разрушат двореца до основи, а Андрей-стрелеца и княгиня Мария да накажат с люта смърт.
Видял Андрей, че срещу него иде силна войска, грабнал бързо брадвата и я обърнал с тъпата страна нагоре. Брадвата тупа-лупа — и в морето се появил кораб; пак тупа-лупа — появил се друг кораб. Сто кораба заплували по синьото море.
Андрей извадил свирката, засвирил — и се появила войска: и конница, и пехота с топове и знамена.
Стрелецът заповядал да започне сражение. Музиката засвирила, барабаните забили, полковете потеглили. А от стоте кораба топовете обстрелвали столичния град.
Царят видял, че войската му бяга и се хвърлил да я спре. Тогава Андрей извадил тояжката:
— Хайде, тояжке, натупай този цар по гърба!
Тояжката сама тръгнала, натупала царя и го прогонила извън царството.
Тогава дошъл краят на сражението. Сипнал се народът от града и захванал да моли Андрей-стрелеца да вземе в ръцете си цялата държава.
Андрей се съгласил, поканил всички на угощение и заедно с княгиня Мария управлявали царството до дълбоки старини.