— Помните ли онези белезници? — попита Тейт, поклащайки своите. — Фалшиви бяха.
Вампирите не си направиха труда да опитат да подчинят войниците ми със зелените си погледи. Те се втурнаха към тях с извадени зъби и протегнати юмруци. Успях да зърна всичко това, докато се борех с двамата повалени на пода, опитвайки се да ги промуша с ножове така, че да не ги довърша. Анет беше заета с Франсоа, който определено я псуваше мръснишки на френски.
Моите три момчета имаха по един сребърен нож, скрит в подметките на обувките им. Само те стояха на пътя на вампирите към собствените им оръжия. Сега, докато наблюдавах сякаш на забавен кадър, как кръвопийците им се нахвърлят, знаех, че няма да мога да се намеся. Не и ако исках вампирите, с които се борех, да останат живи.
Яхнах Хачет, приковавайки го, и грубо прерязах гърлото на другия, така че едва не отрязах главата му. Това го забави за момент. Времето ми стигна да извадя един от ножовете си и да го забия в гърдите на Хачет, пренебрегвайки болката от бруталния удар, който ми нанесе в корема. Вампирът застина. Острието бе преминало чисто през сърцето му. Приведох се, докато косата ми не докосна лицето му.
— Не мърдай и няма да завъртя ножа. Не ми трябваш мъртъв. Просто искам да си послушен.
Той се вторачи в мен и каза една-единствена дума:
— Жътварят.
Знаех, че погледът ми е светнал, което си беше нормално, имайки предвид обстоятелствата. Кимнах.
— Точно така. Сега, да не си мръднал, мамка ти.
Скочих от него и с периферното си зрение съзрях замазано движение, докато Тейт, Хуан и Купър се биеха за живота си. Купър вече имаше две широки порезни рани на ключицата, но се държеше и парираше всеки бърз като светкавица удар. От устата на Тейт течеше кръв, но и той изглеждаше относително добре, а Хуан… къде, по дяволите, беше Хуан?
Вампирът до мен се изправяше, гърлото му бе почти напълно оздравяло. Аз блъснах главата му в коравия под, замайвайки го и го извлачих на няколко метра встрани от Хачет. После подскочих, за да избегна движението, с което той искаше да подсече краката ми и да ме повали, и пронизах гърдите му.
— Искаш ли да живееш? — попитах и лекичко мръднах острието. — Тогава не смей и да гъкнеш.
Анет беше повалила Франсоа на земята. Нито един от двама им нямаше оръжие и битката им изглеждаше така, сякаш се опитваха да се изпохапят до смърт. Погледнах към нея и после към момчетата. Все още не виждах никъде Хуан. Навярно бе от другата страна на буса. Застинах, после хвърлих един от ножовете си, когато забелязах ръката на Хачет да се прокрадва към ножа в гърдите му. Оръжието се заби право в челото на вампира.
— Следващият ще те довърши — изръмжах. — Не си играй с мен втори път.
Хуан изхвърча над микробуса. Имаше рани навсякъде по тялото си, но сърцето му биеше със стабилен ритъм. Адски забързано, но стабилно, и аз скочих, за да го хвана, преди да е паднал на земята.
— Внимавай къде ходиш — казах и набързо му се ухилих, оставяйки го да стъпи на краката си, после скочих на покрива на буса. От тази височина зърнах как русият вампир, с когото Хуан се беше бил, почти стигна до купчинката с оръжия. Не се поколебах, плъзнах се отстрани на вана като на сърф и му се нахвърлих. Вампирът падна и аз го стиснах отзад.
— Хуан, погрижи се онези двамата вампове да не измъкнат среброто от гърдите си! — успях да изкрещя, преди удар с лакът в лицето да ме прекъсне.
Ох, ох, оооох! Носът ми се счупи и усетих вкус на кръв в устата си. Това обаче не ме спря да върна услугата и да забия лицето на вампира в земята — удар, който произведе задоволителен трясък.
— Сега сме квит — рекох задъхано, после извадих нож от ботуша си и през гърба го пронизах в сърцето. — А сега аз водя.
— Кат, внимавай! — викна Купър.
Рязко извърнах глава и видях как друг кръвопиец полита към мен. Отново пъхнах ръка в ботуша си и… не напипах нищо. Нямах повече ножове, а и нямах време да избягам.
После внезапно вампирът бе повален. Главата на Тейт се появи от кълбото заплетени крайници. Очевидно бе съборил мъжа в последната секунда. Залазих напред към сребърните ножове, издрасквайки ужасяващо колената си върху цимента, но накрая се сдобих с няколко прекрасни, блестящи остриета.
— Внимание! — викнах.
Момчетата ми моментално се приведоха и остриетата се забиха в неживата плът, предизвиквайки нови болезнени крясъци. Тейт отново нападна вампира, който се бе опитал да ме изненада в гръб и аз му подхвърлих нож, който той улови с една ръка, а после го заби в гърдите на мъжа.