— Не го завъртай, не го завъртай! — напомних му и се включих в битката на Купър.
Пет минути по-късно бяхме приключили. Франсоа беше последният вамп, който падна покосен, и когато го издърпах от Анет, забивайки нож дълбоко в гърба му, той все още я псуваше.
— Защо? — попита я той най-сетне, а заради акцента му думата излезе почти неразбираема.
Анет беше покрита с кръв от глава до пети, отчасти нейната собствена, отчасти — на Франсоа. С безупречната си кожа, покрита с алената течност, тя можеше да мине за по-пищна Сиси Спейсък, както актрисата бе изглеждала в края на „Кери“.
— Нали виждаш коя е тя? — Анет рязко попита Франсоа, кимайки към мен. — Твоят господар я иска. Моят господар я обича. Съжалявам, Франсоа, но съм предана на Криспин, не на Иън.
Заведох Франсоа при буса, където Анет започна да навива тиксо около китките му. По принцип тиксото нямаше да може да задържи вампир, но ако мърдаше прекалено много, движещият се микробус щеше да спомогне за по-дълбокото забиване на ножа в сърцето му и французинът го знаеше.
— По-добре да ме беше убила — горчиво рече Франсоа. — Защото Иън ще направи точно това, когато разбере, че сме били измамени и сме го провалили.
— Не мисля така — отвърнах. — Защото иначе ще кажа на всички как самият Иън попадна в същия капан през февруари. Разбираш ли, Франсоа, бях приклещила Иън по същия начин като теб, а той очевидно е от онези арогантни типове, които не искат подобни неща да стават обществено достояние. Ако вие, момчета, се държите прилично, ще доживеете, за да хапете отново, обещавам.
Тейт дойде при нас. Свали ризата си и ми я подаде.
— Носът ти все още кърви, Кат.
Да, знаех това. Можех да вкуся кръвта си, която бавно течеше и влизаше в устата ми. Обърсах лице с дрехата на Тейт. Анет приключи с китките на Франсоа и поряза дланта си, задържайки я на сантиметри пред устните ми.
Взрях се в очите й… и притиснах уста към ръката й. Порязването беше дълбоко и въпреки че раната заздравя почти мигновено, потеклата кръв остана. Облизах я, забелязвайки с безразличие, че е различна на вкус от тази на Боунс, после усетих как носът ми ме загъделичка, докато оздравяваше.
— Благодаря — рекох и пуснах ръката й.
Мъничка усмивка изви устните й.
— Не искаме красивото ти лице да остане обезобразено, нали така? Все пак ти предстои да отидеш и на друго парти.
Глава 35
Час по-късно на никого нямаше и да му хрумне, че съм се занимавала с нещо, по-напрегнато от това да си лакирам ноктите на краката или да пазарувам в мола. Почивах си в парната баня, а на всичкото отгоре един от служителите разтриваше стъпалата ми. Учтиво опитах да откажа подобно обгрижване, но ме информираха, че това било част от предварително поръчаната ми програма. А и честно казано, беше толкова приятно, че възраженията ми не бяха искрени.
След това последва престой в сауната, ексфолиране на кожата и вана с билки, екзотични масла и мента. Ако по мен бе останала някаква миризма от Боунс след всичко това, щеше да бъде наистина чудо. Дори зъбите ми бяха обработени с избелващ разтвор, който за малко да унищожи венците ми.
Когато свърших с изисканата версия на автомивка, служителят дойде при мен и ми връчи кутия.
— Заповядайте, госпожице. Това е за вас.
В пакета имаше рокля, мобилен телефон, ключове за кола и чифт обувки с високи токове. Още щом ги извадих от кутията, се усмихнах. Момчетата нямаше да бъдат единствените с опасни обувки. Токчетата на моите бяха от масивно сребро, покрито единствено с фин пласт черна боя.
Облякох се набързо, хвърляйки поглед към часовника на стената. Сетне се огледах и замрях. Роклята очевидно беше от Боунс и приличаше повече на комбинезон, отколкото на вечерен тоалет. Беше с гол гръб чак до талията ми и щеше да принуди дори Дженифър Лопес да ме загледа. Двете вертикални парчета, прикриващи гърдите, бяха завързани зад врата ми. Роклята беше много къса и единственото, което не позволяваше да се нарече неприлична, бяха парчетата фина полупрозрачна материя, покриващи бедрата ми и полюшващи се при всяко мое движение.
Едно бе сигурно — тази рокля нямаше да ми пречи да съм гъвкава и подвижна. Нямаше достатъчно плат, че да възпира движенията ми.
Когато приключих с грима си, новият мобилен телефон в кутията иззвъня като по поръчка. От другата страна се чу непознат глас: