— Жътварю, ще се срещнем при надлеза на Четирийсет и пета улица и „Уилкс“. Най-добре да си сама. Вече вероятно знаеш, че държим четирима от хората ти, а не всички са ни изтрябвали.
Колко очарователно. Дори „здрасти“ нямаше.
— Ще ви играя по свирката, но ако убиете някой от тях, вие ще сте следващите.
Вече вървях към паркинга и държах новите ключове в ръка. Отведоха ме до син форд модел „Експлорър“, паркиран близо до изхода. Докато потеглях закопчах колана си, защото тази вечер не планирах да се измъквам през предното стъкло. Или поне засега.
На уреченото място ме чакаха две коли с по четирима вампири във всяка.
— Да започваме с шоуто, момчета — поздравих ги аз.
Осем чифта очи ме изгледаха от главата до върха на високите ми токчета. За да ги улесня, се врътнах в кръг и вдигнах ръце.
— Можете да ме претърсите за оръжия, но всичко е пред очите ви. Сега, ако сте свършили със зяпането, имам среща с шефа ви, който и да е той.
— Здравей, скъпа — каза зад мен един глас с отчетлив английски акцент.
Обърнах се, за да видя висок вампир с дълга щръкнала черна коса облегнат на парапета. Преди миг не беше там. Излъчването му го издаде като най-силния от групичката, мастер вампир, и това не бе първият път, когато го виждах.
— Там, откъдето идвам, е учтиво човек да се представи, преди да нарича другия със сексистки унизителни думи. А може би теб просто не са те възпитали добре?
Той се усмихна и се изправи от отпуснатата си поза, за да ми се поклони по най-аристократичния начин, който съм виждала.
— Разбира се. Колко грубо от моя страна. Името ми е Спейд.
Овладях изражението си, за да не се издам, но вътрешно се усмихнах. Това беше най-близкият приятел на Боунс. Преди години, когато се бяхме срещнали за пръв път, аз моментално бях предположила, че той е от лошите и се бях опитала да разбия главата му с камъни. Когато обаче Боунс пристигна и разкри кой в действителност е вампирът, Спейд се беше поизтупал и после прямо ме беше подкачил заради държанието ми при запознанство.
— Спейд. Хубаво име. Да не би да са те накарали да си го избереш от някой комикс?
Естествено, знаех защо си бе избрал името. Спейд бил затворник заедно с Боунс в Саут Уелс. С този прякор надзирателят наричал бившия барон Чарлс де Мортимър заради инструмента, с който аристократът работел — лопата. Вампирът беше запазил прякора си, за да му напомня за някогашната му безпомощност.
Той изви устни, преди да успее да се овладее.
— По-късно ще размисля над избора си, ангелче. Би ли се приближила? Ще те претърся за оръжия.
Останалите осмина се наредиха в кръг около нас, докато Спейд бавно и прилежно прокарваше ръце по тялото ми. Когато свърши, се усмихна леко.
— Сега вече за мен е удоволствие да се запознаем. — Той кимна към една от колите. — След теб.
Подкарахме към изоставен път, където ни чакаше хеликоптер. Повече не разговаряхме. След като отлетяхме, забарабаних с пръсти по крака си. Останалите вампири не спираха да ме зяпат, но аз не им обръщах внимание. Спейд остана мълчалив, ала от време на време ми се подсмихваше косо.
След малко повече от два часа се приземихме. Нямах часовник, но предположих, че е около единайсет и половина. Значи скоро. Много скоро. Замолих се наум тази вечер никой друг освен баща ми да не бъде убит и слязох от вертолета, за да започне партито.
Иън определено обичаше да забавлява гостите си с вкус. Тази къща беше дори по-пищна от предишната му, на практика представляваше истинско имение. Градините криеха загадъчните си форми на лунната светлина, а пръснатите наоколо факли подсилваха впечатлението. Скулптури, застинали в различни пози, приветстваха, но и предупреждаваха, а някои от тях бяха откровено варварски. Докато минавахме под мраморна арка, разсеяно се зачудих дали онези статуи, които изглеждаха като древногръцки, са автентични. Знаейки за слабостта на Иън към редки и ценни предмети, вероятно скулптурите бяха истински.
Когато вратите се отвориха, силата на свръхестествената енергия ме блъсна и аз замръзнах. Беше като да вървя из течно електричество. Мили Боже, какви същества се бяха събрали тук? Бодна ме чувство на страх. Това беше лигата на професионалистите и аз не бях сигурна дали съм готова да вляза в нея, но вече беше прекалено късно да се връщам назад.
От двете страни на залата в редици стояха вампири и гули, ние минахме в средата. Тежестта на погледите на събралите се бе голяма, но аз вървях напред и заставях краката си да не треперят. Никога не показвай страх. Иначе беше все едно да звънна със звънчето за вечеря.