Огромна двойна и впечатляващо гравирана врата беше отворена от двама вампири. Спейд ми направи знак да продължа напред. Изправих рамене и гръб и нехайно, като Пепеляшка на бала, се понесох към опасната неизвестност.
„Арена!“, това бе първата ми мисъл. Готическа, луксозна арена. Амфитеатър, пълен с разкошни столове, канапета и пиедестали, наредени в кръг около празното пространство в центъра, което можеше да служи за арена. Помещението бе подредено като стадион, всеки следващ ред се издигаше и разкриваше гледка от по-високо към зловещата платформа в средата. И понеже пътят ме водеше право в центъра на сцената, там и отидох.
Когато ме забелязаха, около мен се надигна какофония от толкова много гласове, че нищо не се разбираше. Явно тази вечер бях основната атракция. Колко ласкателно. Само със силата на волята си успях да си наложа да не оглеждам дузините лица търсейки онова, което обичах. Боунс беше тук. Дори във водовъртежа от енергии можех да го усетя. По дяволите, можех дори да го подуша след всичката кръв, която снощи бях изпила от него.
Иън седеше най-отпред в средата като кралска особа. Най-ниският балкон се издигаше едно ниво над арената, затова вдигнах глава към него в престорена изненада.
— Значи ти стоиш зад всичко това? Така ми се пада, задето тогава не завъртях ножа. Ела тук долу и ще поправя грешката си.
На всичкото отгоре Иън се беше издокарал, носеше старомодна копринена риза с къдрички.
Предположих, че е от края на осемнайсети век, като имах предвид по каква мода е ушита. Светлите багри на дрехата едва ли не се сливаха с цвета на кожата му, а кестенявата му коса бе стилно сресана. Тюркоазените му очи заблестяха в очакване.
— Строгият ти костюм не подчертаваше красотата ти, Катрин. Сега изглеждаш направо зашеметяващо.
— Веднъж завинаги да стане ясно: името ми е Кат. Добре е, че толкова много ще го чуят, за да не се налага да се повтарям. — Всички вече ме бяха видели, така че повече нямаше нужда да използвам работното си име. — Домъкнах задника си тук по една причина и тя не е да слушам колко много харесваш роклята ми. Къде са хората ми? И какво искаш? Трябва да е нещо много важно, за да ме издириш, а сега ме и изнудваш.
Когато ми отговори, на лицето на Иън цъфна усмивка на превъзходство:
— Можеш да благодариш на стария си приятел, че ми помогна да те открия, Кат. Имам чувството, че си го спомняш. Криспин, кажи здрасти на бившето си протеже.
— Здрасти, сладурче. Отдавна не съм те вкусвал — достигна до мен глас.
Прикрих усмивката си и се обърнах към него.
Боунс се беше издокарал повече от Иън, поне според пристрастното ми мнение, и не успях да потисна леката си усмивка, когато зърнах косата му. По някое време след последното ни виждане той я беше боядисал в същия блестящ платинен оттенък, с какъвто бе когато се срещнахме за пръв път. Беше току-що подстригана и обгръщаше главата му в къси къдрици. Ризата му имаше наситен ален цвят, беше ушита по последна мода за разлика от тази на Иън, а кожата му блестеше като полети със сметана диаманти на фона на фината материя. Беше време да се извърна. Бързо, преди да са ми потекли лигите.
— Боунс, каква неочаквана противност — казах гладко. — Леле, още ли си жив? Надявах се, че повече няма да те видя. Още ли страдаш от преждевременна еякулация?
Иън се изкиска развеселено. Останалите около него също. Присъстващите бяха разделени по произход, по-младите членове на семейството седяха на по-високите и отдалечени от арената места. Боунс седеше най-ниско в групата на Иън и ми отговори през смях:
— Може би ако хъркането ти не беше толкова гръмогласно, щях да успея да се съсредоточа по-добре.
Туше. Обърнах му гръб.
— Добре, Иън. Достатъчно с глупостите. Ето ме тук, издокарана в красивата ми рокля, а това явно е тържество. Какъв е поводът?
Иън се впусна в мело драматизъм:
— Надлъж и шир разправям на хората, че отмъстителната жена Червенокосият жътвар, всъщност е вампир, прикрит зад биещо сърце и топла плът. Не е известно в света да съществува друг мелез. Казано просто, искам те при мен, Кат, искам да си част от семейството ми. След последната ни среща реших, че няма да си съгласна и затова плених четирима от хората ти, за да се уверя, че ще бъдеш… по-сговорчива, когато разискваме темата.