Иън не знаеше, че вече съм си върнала трима от четиримата, за които говори, нито че съм заловила и шестима от неговите хора. Вероятно си мислеше, че Франсоа и останалите просто закъсняват.
— Аха — отвърнах цинично. — Предполагам, че да бъда „част от семейството“ всъщност означава да прекарвам много време с теб.
Иън се усмихна повече от многозначително.
— Все пак първоначално ще имаш нужда от наглеждане.
— И ако откажа, предполагам, че ще убиеш хората ми?
Той сви рамене.
— Ама наистина, кукличке, ще се наложи ли да убия всички, преди да осъзнаеш, че онова, което ти предлагам, не е толкова противно? Мислех си, че ще е нужно да убия само един или двама, най-много.
Ти, студенокръвно копеле такова, помислих си и изгледах Иън. Фактът, че действията му бяха планирани, а не импулсивни, ми разкри много за него. Иън, изглежда, не се радваше особено, че ще има възможността да убие двама от хората ми, но въпреки това щеше да го направи. Знаех, че и Боунс носи подобна студенина в себе си. Аз също, ако трябва да съм честна.
— Разказвал си за мен? — попитах внезапно, сменяйки тактиката. — Обзалагам се, обаче, че трудно са ти повярвали. Искаш ли да им демонстрирам възможностите си? Искам да кажа, поканил си тук всички тези гости, но досега те не са видели нищо интересно.
На лицето на Иън се появи заинтригувано изражение. Боунс ми беше споменал, че Иън харесва помпозни изяви. Явно беше прав.
— И какво предлагаш да демонстрираш, мой красив Червенокос жътварю?
— Доведи най-силния си боец. Ще го победя, нея или него, и ще го направя само с това, което имам в себе си в момента.
Разперих ръце и се завъртях, за да се види, че не нося никакви оръжия, но, естествено, Иън вече знаеше това, понеже бях претърсена. Не беше моя вината, че никой не поразгледа хубавичко обувките ми.
— Какво ще искаш в замяна, ако спечелиш? — попита Иън.
— Да пуснеш един от мъжете. Аз ще избера кой точно.
Иън ме наблюдава в продължение на един дълъг миг.
— Съгласен — каза най-накрая.
— Добре — рекох на мига. — Избирам Ноа.
Мамка му, ако можех сама да освободя Ноа, голямо бреме щеше да падне от раменете ми. Колко ли изненадан щеше да е Иън по-късно, когато разбереше, че е разменил единствения си заложник?
Боунс избра този миг, за да се изправи.
— Иън, преди да започне този цирк, искам да обсъдя нещо с теб. Всъщност щях да пропусна това събитие, ако не ме бе повикал да присъствам. Работата е там, господарю, че искам сам да съм си господар и мисля, че вече ми е време. Освободи ме от семейството си.
Преди да овладее изражението си, Иън изглеждаше, сякаш някой го е фраснал в корема.
— По-късно ще говорим затова, Криспин, когато е по-спокойно — каза той, опитвайки се да протака, без да изглежда слаб пред останалите.
Боунс посочи множеството с жест.
— Няма по-подходящ момент от настоящия, всички присъстващи ще имат шанса да наблюдават спазването на традицията. Когато си тръгна няма да искам нищо друго, освен онова, което е мое по право — вампирите, които съм създал, моята собственост, както и човеците, които ми принадлежат. Достатъчно дълго чаках този момент, Иън, повече няма да чакам.
Последното изречение бе казано безкомпромисно остро и всички доловиха това.
Тонът на Иън от дипломатичен моментално стана груб.
— А ако откажа? Нима заплашваш, че ще ме предизвикаш, за да извоюваш свободата си?
— Да — безцеремонно заяви Боунс. — Но кому е нужно това? Пътищата ни се срещнаха още докато бяхме хора и не бива да се разделим едва след като един от двама ни е унищожен заради чист инат. Освободи ме по своя воля, не в битка, защото това е моето желание.
Не можех да си представя какво е да имаш общо минало с някого, продължило векове, каквото Боунс делеше с Иън и което буквално бе продължило и след смъртта. Иън не ми се струваше нищо специално, но след като Боунс толкова усилено опитваше да не го убива, явно у вампира имаше нещо, което не се виждаше на пръв поглед. Знаех, че верността на Боунс към Иън не се дължеше само на това, че го е превърнал във вампир. Може би Иън малко приличаше на Дон. Безжалостен манипулатор, когато се опре до нещо, което иска, но в същината си — нелош човек. Иначе Боунс нямаше да си прави труда да иска свободата си, при положение че можеше да предизвика Иън на двубой и да го убие. Боунс можеше да победи Иън, ако се стигнеше до това, и го знаеше. Въпросът беше дали Иън го знае.