Отново огледах добре плешивия гул. Да, приличаше на гадно копеле, без съмнение. А аз бях въоръжена единствено с чифт високи токчета. Погледнах към Ноа, чието лице изразяваше примирение. Очевидно смяташе, че е мъртъв, без значение какво се случва. Можех лесно да се измъкна. Можех да се разкрия като ухапаната кучка на Боунс и да си тръгна, без дори един счупен нокът, но това не бе в стила ми. Не, предпочитах да се бия с този гигант и да спечеля свободата си, вместо да ми я сервират на тепсия. Но къде ми беше оръдието, когато се нуждаех от него?
— Не я пребивай прекалено лошо, Грендел, имам планове за нея за по-късно — подсмихна се Иън.
Гулът се изсмя зловещо.
— Ще оживее. След това изцеляването й зависи от теб.
Колко успокояващо. Почти незабележимо поклатих глава към Боунс, давайки му знак, че не искам да се намесва. После мрачно изпуках кокалчетата на пръстите си и наблюдавах как Грендел се приближава. Гулът ме огледа от горе до долу с професионален, коравосърдечен поглед, несъмнено чудейки се коя от костите ми да счупи първо.
— Като доказателство за моята безстрашност — каза той с дълбокия си глас, — ще те оставя да нападнеш първа, без да се отбранявам.
— От мен не можеш да очакваш да ти отвърна със същото — отвърнах моментално.
Студена усмивка цъфна на лицето му.
— Не се и надявам. Иначе боят ще свърши прекалено бързо и ще ми развали забавлението.
Страхотно. Грендел гигантът беше садист. Кой казва, че животът е като разходка в парка?
Поех дълбоко дъх и скочих във въздуха, с всичка сила ритайки с крака. Токчетата ми се забиха в гърлото му и аз разтворих крака, надявайки се среброто да прекъсне гръбнака му при тила.
Но не сполучих. Онова, което успях да направя, бе да откъсна две огромни парчета от гърлото му и да го възседна, когато и двамата паднахме на земята. Приземих се върху него по много неприличен начин с колена от двете страни на лицето му, после отскочих.
Иън се разсмя толкова силно, че очите му порозовяха от сълзите.
— Тази бойна техника не я приложи на мен, Кат. Осмелявам се да твърдя, че се чувствам измамен.
Грендел не беше в толкова весело настроение. Потърка кожата на шията си там, където тя заздравяваше, и ме изгледа злобно.
— За това ще си платиш с болка.
Какво се очакваше да отговоря? Че и аз не изпитах удоволствие?
Юмрукът на Грендел се стрелна към мен. Беше едва ли не смешно, защото зърнах само нещо размазано и после — бууум. Прелетях и се забих в креслата зад гърба ми. Приземих се върху две добре облечени жени вампири, които услужливо ме хвърлиха обратно на арената, без дори едно „здрасти“. Още щом докоснах земята, се претърколих, едва избягвайки ритник, който щеше да запрати червата ми между ребрата. После скочих на крака, за да му попреча да се хвърли върху мен и да ме смаже, както правеха кечистите. Мамка му, колко беше бърз! И не се помайваше! Отново избегнах юмрука му, който вместо гръдния ми кош, уцели рамото ми. Чу се изпукване, когато ключицата ми се счупи. Последва ново изпукване, когато той замахна уж за ляво кроше, но ме удари вдясно и счупи поне три от ребрата ми. Побягнах и се задъхах, когато успя да ме удари отзад, защото не бях достатъчно бърза. Проснах се на арената по лице, запълзях, но сърцето ми се сви, когато усетих желязната му длан да се сключва около глезена ми.
Грендел ме издърпа до себе си и заби юмрук в тялото ми. Дръпнах се в последната минута, така че той не успя да раздроби целия ми гръден кош, но вместо това размаза бъбрека ми. Превих се, кашляйки алена кръв, едва успявах да дишам. Грендел пусна глезена ми. Изправи се на крака и започна да се смее.
— Това ли е Червенокосият жътвар, от когото всички се страхуват? Това?
Избухнаха аплодисменти. Очевидно не бях любимката на тълпата. Грендел се поклони, все още смеейки се, а у мен избухна ледена ярост. Негодникът нямаше да ме даде на Иън, кискайки се колко лесно му се е отдало. Щях да го поваля, с болка или без болка. Хайде, Кат. Още не си свършила.
— Шубелия.
Докато го казвах, се надигнах и приклекнах. На Грендел му секна смехът. Извисяваше се заплашително над мен и замахна да размаже физиономията ми.
Вместо да се свия, аз се стрелнах напред. Позицията ми ниско долу ми даде идеалната възможност да нанеса колкото се може по-сериозни поражения с устата си.