Грендел изпищя пронизително. Не продължих да го хапя, понеже главната ми цел бе да го разсея, а разкъсаните слабини бяха нещото, което най-силно привлича мъжкото внимание. Когато той инстинктивно притисна чатала си, аз скочих на гърба му като маймуна, използвайки краката си, за да се задържа. Сетне забих пръсти в очите му.
Сега Грендел наистина имаше основание да пищи. Забих пръсти още по-дълбоко, без да обръщам внимание на лепкавото усещане. Замахваше с ръце назад в опит да удари каквото докопа от мен. Отскочих, избягвайки убийствените удари и подкосих краката му. Въпреки че пръстите ми вече не бяха забити в очите му, той все още не можеше да вижда. Очите му все още не се бяха възстановили. Имах на разположение само няколко секунди.
Отново му се нахвърлих, стиснах главата му с всичка сила и я завъртях. Чу се силно изпукване, но не беше достатъчно. Всичките ми мускули се напрегнаха, докато изцеждах и последната си сила, дърпах главата му, като използвах краката си за опора… и накрая се катурнах назад с главата на Грендел в скута си, а кървавите очни кухини се бяха вторачили в мен.
— Забрави… да ме… ритнеш, когато бях паднала — успях да изхриптя.
Последвалата тишина бе прекъсната, когато няколко гласа започнаха да говорят едновременно. Изплюх част от кръвта в устата си, без да ми пука колко неподобаващо е това за една дама, и се присвих на една страна. Грендел щеше да ме победи, ако не беше толкова самодоволен. Още един удар като последния в гръдния ми кош и нямаше да мога да развъртя и капачката на бутилка с безалкохолно. Дори сега имах усещането, сякаш ме е блъснала кола. Не, сякаш ме е блъснал влак. Товарен влак. Лицето на Грендел се взираше нагоре в мен, а кожата му започваше да се набръчква, тогава избутах черепа настрана. Има хора, които обичат да колекционират трофеи. Не бях от тях.
Бавно се изправих на крака и изгледах кръвнишки Иън, който още стоеше със зяпнала уста.
— Свали… клетката… долу.
Още не можех да говоря добре заради напрежението в счупените ми ребра. Иън кимна със свити устни и със скърцане на метал Ноа бе свален долу. Когато го пуснаха да излезе от клетката, той изгледа мен и обезглавения гул с ужас. Сетне се развика.
— Някой да му затвори устата — нареди Иън раздразнено.
Спейд моментално пристъпи напред и пронизващият му взор и заповедта да мълчи, за секунди принудиха Ноа да утихне. После го поведе по пътеката към двойната врата, откъдето беше гледал. Малко се успокоих. За Ноа това бе възможно най-безопасното място.
Изненадващо, но Иън започна да ръкопляска, пляскането обаче беше по-скоро присмехулно, за разлика от искрените аплодисменти, които за кратко бе спечелил Грендел.
— Добра работа, Червенокоси жътварю! Вече никой няма да се подиграва на това име. Повече от впечатлен съм, както и всички присъстващи. Доказа, че си изобретателна, силна и безмилостна. Спечели битката и един от хората си. Както и да е… Аз все още държа трима от тях. Колко са ценни животите им за теб, кукло? Присъедини се към мен, закълни се във вярност, и ще ги пусна. Хайде, няма да е чак толкова неприятно. Всъщност има много преимущества, както сама ще се увериш.
Иън се усмихна, когато изрече последното изречение, за да не остане съмнение за значението на думите му.
Боунс се изправи.
— Видях достатъчно, Иън. Сега си тръгвам.
— Следва най-хубавата част — каза Иън и ми намигна. Аз му показах среден пръст. Иън се разсмя. — Сега вече ми четеш мислите, Кат.
Боунс мина по пътеката. Повече от стотина вампири също се изправиха и го последваха. Ококорих очи. Всички тези бяха негови!
— Няма защо да оставам повече, друже. Пожелавам ти лека вечер. — Той продължи да върви надолу, докато не стигна най-ниското ниво над арената, а после се обърна и се усмихна на Иън. — Но преди да си тръгна, смятам да поздравя почетния ти гост.
Иън се изкиска.
— Внимавай. Може да свършиш до Грендел.
— Винаги ми е харесвало да живея опасно — отвърна Боунс и скочи на свободното пространство до мен. Щом се озова на сцената, усмивката му се разшири. — Поздравления за невероятното представление на неспортсменски дух. Какъв непочтен боец си ти! Явно някой наистина умел те е обучил.
Разсмях се, въпреки че ме болеше.
— Да. Едно арогантно копеле.
— Нали знаеш, че от думите не ме боли. Хайде, сладурче, какво ще кажеш за една целувка за сбогом, в името на доброто старо време?