— Искаш целувка? Ела и си я вземи.
Виждах Иън вдясно зад Боунс. Той се изсмя и измърмори нещо на седящия до него, че можело да отхапя устните на Боунс. Кискането му се превърна във вбесено съскане, когато Боунс ме взе в обятията си и аз притиснах устни към неговите. Не затворих очи, докато го целувах. Изражението на Иън бе безценно.
— Какво, по дя…?
Иън се изправи толкова рязко, че креслото му се преобърна. Не му обърнах внимание, а продължавах да смуча от дълбоката рана на езика на Боунс, която той си бе нанесъл пред очите на всички. Тя зарасна, а аз се почувствах по-добре, когато кръвта му започна да лекува нанесените ми наранявания.
Иън се вбеси от промяната в програмата. Вторачи се гневно в Боунс със светещи в изумруденозелено очи.
— Достатъчно, Криспин! Сега Кат е моя, така че можеш да махнеш ръцете си от нея и да се разкараш.
Вместо да го послуша обаче, Боунс само затегна прегръдката си.
— Опасявам се, че не съм съгласен. Там, където са ръцете ми в момента, ми харесва.
— Да не си полудял? — Иън скочи долу на арената. Ако беше човек, щеше да получи инфаркт. — Какво става? Дръзваш да се изправиш срещу мен заради жена, която дори не харесваш? Която дори не си виждал от години? Това едва ли е примерът, който нов господар трябва да дава на хората си, освен ако няма и още нещо. Да не би това да е някакъв повод да започнеш война срещу мен?
Боунс внимателно изгледа Иън.
— Не се опитвам да започна война срещу теб, Иън, но ако ти я започнеш, аз ще я довърша. Много е просто. Няма да я насилвам да прави каквото и да е, ако тя те харесва, аз ще си тръгна. Така че, сладурче, с кого предпочиташ да бъдеш? С мен или с Иън?
— С теб — моментално отговорих с лукава усмивка. — Иън, съжалявам, но ти не си мой тип. Освен това отвлече приятелите ми, за да се опиташ да ме превърнеш в един от трофеите си. Хич не е готино.
Яростно пламъче припламна в очите на Иън и когато той се ухили, усмивката му бе опасна.
— Спомняш ли си как уби приятеля ми Магнус, Кат? Току-що подпечата съдбата на един от приятелите си, който ще умре по същия начин. — После Иън извади мобилен телефон и продължи да говори, докато набираше: — Ако веднага се отдръпнеш от Криспин, може и да размисля и да ти позволя да ме убедиш да оставя човека жив. Но най-добре ще е да ми направиш неустоимо предложение, защото съм ужасно разочарован. Иначе ще зависи от случайността кого ще изберат да екзекутират мъжете ми.
Чух първото позвъняване, разнесло се от телефона на Иън. И тогава от другата страна отговори Тейт:
— Здрасти — весело поздрави той. — Това е телефонът на Франсоа.
— Дай да говоря с Франсоа — сопна се Иън.
— Здрасти, приятелче — викнах достатъчно силно, че Тейт да ме чуе. — Говориш с Иън. Кажи му добрите новини.
От телефона се разнесе смехът на Тейт.
— О, здрасти, Иън. Франсоа не може да говори сега. Завързан е… със сребърен кол в гърдите.
Иън затвори рязко телефона и лицето му излъчваше неподправена ярост.
— Не държиш никой от хората ми като заложник, Иън — казах ясно. — Но аз държа неколцина от твоите.
Глава 37
Иън се вторачи в Боунс, сякаш щеше да го нападне на мига.
— Ти ме предаде — процеди той с ръмжене.
Боунс не отстъпи:
— Предприех необходимите стъпки, за да съм сигурен, че няма да принудиш Кат да вземе неправилно решение. Не сме деветнайсети век, Иън. Вече не е модерно да вкарваш жените с интриги в леглото си.
— Ако си искаш обратно момчетата, Иън — продължих аз, — тогава ще се съгласиш да оставиш мен, както и моите хора, на мира. Не съм убила никого от вампирите ти и ще ти ги върна невредими. Но първо ще трябва да чуя честната ти дума, че повече няма да ме притесняваш. Е, какво избираш? Мъжете или похотта си?
Иън огледа множеството лица, очакващи решението му. После очите му отново се насочиха към Боунс и го дариха с още един разярен поглед, докато най-накрая се спряха на мен.
— Добра работа, Червенокоси жътварю — повтори той, но този път в тона му се прокрадна горчивина. — Явно отново те подцених… както и изобретателността ти. — Той за пореден път измери Боунс с изумруден, нажежен поглед, а после махна с ръка. — Споразумяхме се. Свободна си да си вървиш.
Боунс се усмихна и ме хвана за ръката, но аз се запънах на токчетата си.