На четвъртата вечер Боунс каза, че иска да ми сготви вечеря, вместо да ме изведе навън. Съгласих се, чудейки се дали по този начин иска да създаде по-романтична атмосфера. Не възразявах. Ако зависеше от страстните желания на тялото ми, десертът нямаше да е нещо за ядене.
Понеже вкъщи нямаше нищо друго, освен полуфабрикати за микровълновата, той отиде да напазарува. Излязох на верандата, за да го посрещна, усмихвайки се на многото торби с покупки, когато лицето му се изопна.
— Наблюдават ни.
Боунс не се обърна, докато изричаше думите. Дългогодишният опит, помогна и на мен да устоя на желанието да погледна. Взех няколко торби от него и попитах тихо:
— Иън?
— Не. Едно от твоите момчета, онова от Охайо. Седи в колата си по-надолу по улицата и ако съдя по това, как пулсът му се ускори, мога да кажа, че си разкрита. Той знае какъв съм.
— Тейт? — Той бе единственият, когото Боунс беше видял преди време в Охайо, когато се появи Дон с изнудването си в стил „стани част от нас или умри“. — Мислиш ли, че майка ми му се е обадила?
Боунс ме избута вътре.
— Съдейки по скоростта, с която бие сърцето му, той е шокиран. Нямал е никаква представа. Навярно е възнамерявал да ти предложи компанията си, надявайки се, че ще му пуснеш. Кучи син.
Закрачих нервно наоколо. Боунс подреди покупките, сякаш всичко беше наред. Практичността бе негова силна страна. Така ми се пада, задето тренирах момчетата да разпознават и най-малките разлики във външния вид и в движенията на вампирите от тези на останалите хора, помислих си. Явно добре си бях свършила работата, защото Тейт бе познал какъв е Боунс чак от долния край на улицата. Заслушах се напрегнато. След секунда и аз долових забързаното дишане и сърцебиенето на Тейт. Да, беше потресен, определено можеше и така да се каже.
В следващия миг той форсира колата. Подкара в посока, противоположна на дома му, и беше близко до ума да се досетя накъде се е запътил.
— Имах нужда от още време — казах с известно отчаяние в гласа.
Боунс просто ми направи джин с тоник и ми го подаде. Изпих го, преди още ледът да успее да го охлади.
— По-добре ли си, сладурче? — Устните му се извиха в усмивка. — Това май ти действа успокояващо.
— Харесва ми на вкус. Това казват всички алкохолици, нали? — Въздъхнах заради внезапно налегналата ме умора.
— Искаш ли да си вървя, или да изчакам да видим какво ще предприемат? Казах ти, ако дойдат с подкрепление, ще ги чуем много преди да са пристигнали. Ти решаваш.
Измина минута на тих размисъл, после вдигнах поглед към Боунс.
— Е, рано или късно щяха да разберат. На Тейт ще му е нужен половин час, за да стигне до централата, после ще минат поне още трийсет минути докато Дон вземе решение какво да правят, а после ще изминат още трийсет минути, докато пристигне отряд тук, ако се реши на такива действия. Тейт не знае, че сме го видели, затова и няма да се чувства притиснат от времето. Можеш да останеш. Щом можах да кажа на майка ми, с Дон ще е като детска игра.
Опитах да се пошегувам, за да прикрия свиването в стомаха си, ала Боунс знаеше, че изобщо не се чувствам толкова самоуверена, колкото звучах.
Точно след час мобилният ми иззвъня. Едва не го счупих в бързината да го вдигна.
— Ало.
Правеше ми чест, че гласът ми изобщо не звучеше притеснено. От другата страна на линията Дон не създаваше впечатление да е толкова спокоен.
— Кат? Ти ли си?
— Това е моят телефон, кой друг би могъл да е?
Последва миг тишина, после той предпазливо попита:
— Всичко наред ли е при теб?
О, значи си беше помислил, че съм подмамила вампир у дома, за да го убия. Е, едно на нула за него, че веднага не си помисли най-лошото. Тейт не беше постъпил като него.
— Наред е. Защо? Какво става?
Отново последва кратко мълчание и след това Дон каза:
— Има спешен случай. Колко скоро можеш да дойдеш тук?
Погледнах към Боунс. Той сви рамене.
— Дай ми час.
— Един час. Ще те чакам.
О, не се и съмнявам, че ще ме чакаш. Затворих и избухнах.
— Няма да се откажа от теб!
Още щом думите излязоха от устата ми, осъзнах, че точно това имам предвид. Последните няколко дни ми бяха дали да разбера точно колко нещастна се бях чувствала без Боунс. Да се върна към празното си съществуване, само за да може всички около мен да се чувстват по-добре? Не, благодаря.